В началото на 1912 година деейците на ВМОК майор Петър Дървингов и подполковник Александър Протогеров, председател на Изпълнителния комитет на македоно-одринските братства, разработват писмен проект за подготовка и изпращане на партизански части в тила на противника при евентуална война с Османската империя. Проектът предвижда формиране на 52 партизански чети с числен състав около 1250 души, които имат за цел да разрушават комуникациите, да овладяват важни пунктове и да въоръжават местното българско население.
Remove ads
Втора отделна партизанска рота на МОО, начело с Христо Чернопеев
На 18 септември 1912 година, ден след обявяването на мобилизацията, Изпълнителният комитет на братствата изпраща окръжно до всички местни ръководства, с което се подканват мъжете бежанци да се записват доброволци във формиращите се чети. В същия ден хиляди доброволци се явяват в мобилизационните пунктове и началник-щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев натоварва Дървингов и Протогеров официално с организирането на партизанските чети. Дървингов и Протогеров заедно с дейците на ВМОК подполковник Стефан Николов, ротмистър Димитър Атанасов и капитан Стоян Величков формират Щаб на партизанските отряди, който още на 18 изготвя „Правилник за доброволческите чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната война“. Според този правилник всички чети са част от Българската армия и приемат нейната организационна структура – отделение, взвод, рота. Поставени са им предимно диверсионни и разузнавателни задачи, както и организирането на милиция от местни българи в заетите територии и „запазването на българското население“ от действията на османските войски и башибозук. Четите при необходимост могат да се обединяват.
Македоно-одринското опълчение по изрично настояване на сръбското правителство е изпратено в Тракия, но партизанските чети са изпратени в Македония. В края на септември 53 чети заминават за Македония – 17 чети са изпратени в Битолския революционен окръг, 8 – в Скопския, а основната им част трябва да действат по теченията на Струма и Места, тоест в Серския, Струмишкия и Солунския окръг, като подпомагат българското настъпление. За Македония са предвидени и четирите партизански роти. Останалите 6 партизански чети, както и самостоятелната партизанска дружина на Михаил Герджиков са изпратени в Одринска Тракия – Странджа, Родопите и Беломорието.
Освен формираните на българска територия чети на МОО в Османската империя спонтанно се сформират и местни доброволески чети, които действат с армията или самостоятелно. Отделно действията на войската са подпомогнати и от местните чети на ВМОРО, които по сведения на Дървингов са 34, но реално са много повече – в Солунски окръг според околийския войвода Михаил Радев действат 6 околийски и 1 инструкторска чета, в Битолски окръг – 10 чети, в Серски – 5, в Скопски – 7, в Солунски – 6, в Струмишки – 6.
Така на българска територия са формирани 70 доброволчески чети, отряди и дружини, които заедно с четите на ВМОРО правят над 110 чети и над 3000 четници. Заедно със селската милиция и местните чети общият брой на четниците в Македония и Тракия е над 15 000 души.
