Фращани
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Фра̀щани[1] (на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена[2]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), с 820 жители (2001).
| Фращани Ορεινή | |
| — село — | |
 Общ изглед към Горно Фращани (на преден план) и Долно Фращани от планината Шарлия | |
  Фращани  Фращани  Фращани | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 684 – 693 m |
| Население | 575 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 625 00 |
| Телефонен код | 2321 |
| Фращани в Общомедия | |
География
Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Врондо) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (693 метра надморска височина) и Долно Фращани (684 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост, с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.[3]
Средновековие
На 1,5 km източно от Фращани са развалините на крепостта Кулата.[4]
В Османската империя
Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане – преди 350 – 400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.[2]
Според легендата селото е основано от трима братя – Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.[5]
В края на XIX век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[6]
Църквата „Света Троица“ в Горно Фращани е от първата половина на XIX век,[7] а „Света Марина“ в Долно Фращани е от 1836 година.[8]
Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.[9]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.[10] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:
| „ | Фращтен: християнско село, разделено на две части, горна и долна: Горен и Долен Фращен. 2 църкви; жителите българи се занимават със земеделие и превоз към града на товарни животни на въглища и дърва. Оттук минава пътят от Сяр към планината Шерлия, до чийто връх са два и половина часа, а до Сяр – 4 часа.[11] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.[12]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Долно Фращани, село на север от Сяр 3 1/2 часа. и на ЮЗ от Баница. Същото разстояние. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки и български, с гръцко училище с 25 ученици. Къщи 60; жители 350 души чисто българе.
Горно Фращане, село 1/4 час на СИ от Долно Фращане. Пътят е също тъй стръмен; същото състояние на жителите. Църква „Св. Дух“, дето се чете смесено; гръцко училище с 15 ученици. 60 къщи всички българе.[13] |
“ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращанъ живеят 545, а в Долно Фращанъ - 780 българи.[14]
Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1120 българи екзархисти, а в Горно Фращани – 768. И в двете села функционират български училища.[15] На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.[16]
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Велик Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета).[17] Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.[17]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани – 150 къщи.[6]
- Носия
Мъжка и женска носия, Драмски етнографски музей
Булка от Горно Фращани
Омъжена жена от Горно Фращани
В Гърция
Гръцката армия достига до селото на около 10 – 11 юли 1913 г.[19] Няколко дена преди пристигането на гръцките войски местното население било предупредено, че гърците при окупацията ще провеждат наказателни мерки. Ще търсят първо учителя и свещеника. Учителя Велик Георгиев и други селяни натоварват каквото могат да вземат и заминават за вътрешността на България.[20] През юли 1913 г. селото е опожарено от гръцката армия.[19] След Междусъюзническата война през 1913 година, по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Според преброяването на новите провинции на Кралство Гърция от 1913 г. Горно Фращани наброява 532 души, а Долно Фращани – 691 души.[21] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10 – 15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в село Цар Калоян, Пловдивско, Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), Белица, а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.[6]
В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.[22] По спогодбата „Моллов – Кафандарис“ и предхождащите я споразумения, имотите на емигриралите българи са оценени от смесени комисии на много ниски цени и ликвидирани от гръцка страна с издаването на облигации и бонове. Облигациите се търгуват на безценица в България, а които не са продадени, с идването на комунизма са анулирани.
По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кукливец[23] или Куклиш[24] | Κούκλιβετς | Куниес | Κούνιες[25] | връх[23] и планинско пасище на ЮЗ от Фращани и на СИ от Мелникич; от кукла и наставка -иш, сравнимо с Черепиш, Куклиш[24] |
| Дебел Бурун[23] | Ντεμπέλ Μπουρούν | Митес | Μύτες[25] | местност на ССИ от Мелникич[23] |
| Бърцето[26][27] | Μπαρσέτο | Хамоклада | Χαμόκλαδα[25] | местност на Ю от Мертатово[27] |
| Кайнарджа[23] | Καϊναρτζή | Анавалуса | Άναβάλλουσα[25] | река, която минава И от Мертатово[23] |
| Али[23] | Άλή | Капетануди Рема | Καπετανούδι Ρέμα[25] | река на З от Мертатово[23] |
| Юреси[23] | Γιουρέσι | Ефодос | Έφοδος[25] | местност на ЗСЗ от Мертатово[23] |
| Сусуле[23] или Суруле | Σουρουλές | Неротопос | Νερότοπος[25] | [23] |
| Кайнарджа[23] | Καϊναρτζή | Лекани | Λεκάνη[25] | местност на С от Мертатово[23] |
| Сиврика[23] | Σιβρίκα | Митерон | Μυτερόν[25] | връх на ССЗ от Мертатово[23] |
| Ляска[23] | Λιάσκα | Фундукия | Φουντούκια[25] | река, която минава З от Мертатово[23] |
| Вискова нива[23] | Βίσκοβα Νίβα | Висиниес | Βυσινιές[25] | местност на С от Мертатово[23] |
| Мустец | Μούστετς | Вамено Рема | Βαμένο Ρέμα[25] | река |
| Груневица[23] | Γκρουνέβιτσα | Ано Мерос | Άνω Μέρος[25] | местност на СИ от Горно Фращани[23] |
| Дренец[23] | Ντένετς | Селома | Σέλωμα[25] | връх на СЗ от Горно Фращани (1138,6 m)[23] |
| Али Баба[23] или Фрътската река[28] | Άλή Μπαμπά | Профити Илия Рема | Προφήτη Ήλία Ρέμα[25] | реката на Фращани, извираща под връх Али Баба, ляв приток на Серовица[23][29] |
| Кремене[23] | Κρέμενε | Фотини Корифи | Φωτεινή Κορυφή[25] | връх на СЗ от Горно Фращани[23] |
| Чуклата[23] | Τσούκλατα | Ктипима | Κτύπημα[25] | връх на ССИ от Горно Фращани (1323,2 m);[23] от чука с епентеза на л[30] |
| Демир Капия[23] | Δεμιρ Καπί | Сидеропетра | Σιδερόπετρα[25] | връх на СЗ от Горно Фращани (1489 m)[23] |
| Кур[23] | Κούρ Λόφος | Ликофолия | Λυκοφωλιά[25] | връх на ССЗ от Горно Фращани (1666,8 m)[23] |
| Сувата[23] | Σουβάντα | Ормитирион | Όρμητήριον[25] | връх на ССИ от Горно Фращани (1400 m)[23] |
| Чакъла[31] | Τσακούλα | Петалон | Πεταλλον[25] | скалист склон с терасовидни ниви на И от Долно Фращани[31] |
| Модела Караагач[23] | Μοντέλα Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[25] | местност на ЮЗ от Долно Фращани и на СИ от Мрамор[23] |
| Песешово[23] | Πεσέσοβο | Фрактис | Φράκτης[25] | местност на И от Долно Фращани[23] |
Личности
- Родени във Фращани
Андон Христов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, от Долно Фращани[32]- Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[33]
- Атанас Иванов Дерменджиев (1912 - ?), участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1947 - 1948), ранен е изпратен на лечене във Варна, където остава да живее, оставя спомени[34]
- Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани[35]
- Велик Георгиев (1883 - 1947), учител в Горно Фращани до 1913 г.[36]
- Димитър Аргиров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина[37]
- Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО
- Кръсте (Кръсто, Кръстьо) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24, 25)-годишен, от Долно Фращани, земеделец и кираджия, II отделение, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани[38]
- Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[35]
- Петър Пантушев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[39]
- Стоян Занев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина[40]
- Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[41]
- Тодор Запрев (Запров, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, роден в Долно Фращани[41]
- Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[42]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.