From Wikipedia, the free encyclopedia
„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“[1] (в превод на български „Топографическо-етнографически очерк на Македония“) е книга на Стефан Веркович, отпечатана на руски език в 1889 година в Санкт Петербург. Очеркът е първата книга, в която се публикуват важни географски, етнографски и статистически данни за населените места и населението на Македония[2] и за времето си е „най-цялостният изследователски труд върху етнографията на Македонската област“, с който Веркович с обективни научни данни защитава пред руската дипломация българския етнически характер на областта.[3]
| „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ | |
 | |
| Автор | Стефан Веркович |
|---|---|
| Първо издание | 1889 г. г. Руска империя |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | етнографски |
| Предходна | „Описание битът на македонските българе“ |
В книгата си Веркович отпечатва с помощта и средствата на руския Генерален щаб събраните от информатори описи на санджаците и казите на Македония. В предговора, обяснявайки източниците на събраните данни за Македония, Веркович изтъква трудностите и опасностите, с които се е сблъскал при събирането им. Затова в първото десетилетие от престоя си в Македония, за да избегне подозренията на властите, действал с най-голяма предпазливост и се задоволявал със случайно получени данни. По-късно започва да използва официални книги.[4] Описите са събирани в период от 1857 до 1883 година.[5]
Първият опис за Серския санджак е подготвен от служебните епархийски книги, предоставени му в 1860 година от Теодосий Гологанов, игумен на Серския манастир. Но данните са за казите, а не за отделните селища. По-късно Веркович се сдобива с втори опис на селата в Сярска каза с данни за нуфузите и данъците на всяко село от Григорий Скампал, секретар на серския митрополит. По същото време получава и подобни описи за Неврокопска каза от Георги Зимбилев и от Димитър Димов.[6]
Игумен Теодосий дава на Веркович препоръка пред владиката Прокопий Мелнишки и той му предоставя данни за Демирхисарската, Мелнишката, Петричката и част от Сярската каза.[6]
В 1874 година секретарят на сярската митрополия Манидис дава на Веркович нов опис на Сярска каза, който съвпада с този на Скампал, както и описи на Драмска, Неврокопска и Зъхненска каза (всички част от Драмска епархия). В 1881 година пак за Сярска каза данни му изпраща и игуменът на Серския манастир Дионисий Москов, а в 1883 година от Иван Гологанов получава данни за Зъхненска, Правищка, Саръшабанска, Демирхисарска, Мелнишка, Петричка и Мадемохорска каза.[7]
Георги Динков прави обширния географски преглед на Македония с описание на планините, реките, равнините и езерата. От него са събрани и данните за Пазарската, Воденската и Берската каза на Солунския санджак.[8][9]
Данните за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, Веркович получава в 1863 година от поленинския епископ Партений Зографски и от Атанас Кушували, а преглед на населението на Кукушка каза според официалните турски документи му дава кукушкият кмет Атанас Гърков. Атанас Кушували му предоставя и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, както и данни за Малешевската и Солунската каза. Петко Стоянов, учител в Дедино, предоставя на Веркович данни за Радовишка каза.[10]
Данните за Кюстендилската, Паланечката, Кратовската, Кочанската, Кумановската и Щипската каза са от архимандрит Исая от Серския манастир, отец Павел от руския атонски манастир „Свети Пантелеймон“ и Георги Друмохаров. Те му предоставят данни и за Разлога.[10]
Описание на Скопска и Тетовска каза прави още в 1857 година хаджи Зафир Попович, търговец от Скопие,[10] а на Велешка и Тиквешка каза - в 1868 година велешкият търговец Георги Хаджибожков.[5]
Описите на Прилепската, Битолската и Кичевската каза са написани в 1868 година от прилепския търговец Никола Гине, а на Охридската и Ресенската - от Димитър Миладинов. В 1866 година Веркович се сдобива с опис на Мъгленско от поп Ной от село Лугунци чрез мачуковския учител Христо Боженов. Описание на единадесет кази от Битолския санджак - Костурска, Леринска, Венче, Сервийска, Островска, Джумайска, Саръгьолска-Кайлярска, Велвенска, Гревенска, Кожанска и Анаселишка, Веркович получава в 1869 година от Николаос Аргириадис от Сятища, бивш директор на Сярската гимназия, като те са правени от бивши ученици на Аргириадис, жители на тези кази.[5]
Книгата е продължение на „Описание битът на македонските българе“ (1868).[3]
С труда си Веркович разобличава измислиците на Иван Ястребов, публикувани в „Обычаи и песни турецких сербов“ (1886), подкрепя доводите на Марин Дринов срещу него и сам изрично го критикува. Заради това книгата е посрещнаста остро от пропагандистите в Сърбия, които го обвиняват във фалшификация на етническата картина в Македония. Веркович е подкрепен от Ватрослав Ягич, Афанасий Селишчев и други обективни слависти.[3]
През 2020 година книгата е преиздадена фототипно от издателство „Анико“, София.[11]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
