Теодосий Гологанов (игумен)

Теодосий Лазаров Гологанов е български духовник, възрожденски деец и участник в църковно-националните борби на българите в Македония, йеромонах.^[1][2][3]

Тази статия е за игумена на Серския манастир. За скопския митрополит и негов племенник вижте Теодосий Скопски.

---

Теодосий Гологанов
български духовник
Роден	около 1800 г. Търлис, Османска империя
Починал	1888 г. (88 г.) Света гора, Османска империя

Надпис на кулата на библиотеката на Серския манастир с името на игумен Теодосий, 1876 г.

Мраморна плоча от църквата „Свети Димитър“ от 1880 г. с надпис, в който се споменава името на игумен Теодосий

Биография

Роден е в село Търлис, Неврокопско, днес Ватитопос, Гърция. Учи в село Горно Броди при духовника Венедикт и в град Сяр. Според Георги Стрезов учи в гръцкото училище в Мелник, заедно с Неофит Рилски.^[4] От 1823 година е монах в Серския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Придружава игумена Дамаскин в Цариград и събира подаяния за манастира в Зъхненско. С помощта на патриарх Григорий VI в 1835 година издейства разни привилегии за манастирските имоти. През 1838 година замества драмския митрополит, а от 1843 до 1860 година е дикей-граматик на манастира и учител там. Урежда добро манастирско училище, в което се обучават 30—40 българчета от околните каази. През 1845 година по негова покана руския славист Виктор Григорович посещава манастира.^[5] В 1860 и 1867 година е митрополитски наместник в Сяр. Два пъти е игумен на манастира (1862-1866, 1870-1881).^[6]

Гологанов е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония, като в началото работи за това тайно и чрез други лица.^[7] Подпомага развитието на новобългарската просвета и отварянето на български училища. През 1868 година съдейства за въвеждането на български език в училището на Горно Броди.^[8] Той подарява 80 турски лири за довършването на новата училищна сграда в родното си село, започната по-рано от Иван Симеонов.^[9] Участва в църковната борба за откъсване от Цариградската патриаршия.

Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите фолклорни и исторически изследвания. Спомоществовател е за издаването на книгите „Общое землеописание“, преведена от Константин Фотинов (1843) и „История на словенно-болгарския народ“, преведена от Петър Сапунов (1844).^[10]

Родословие

Лазар Гологанов

Илия Гологанов (1810 – 1865)

Теодосий Гологанов (1800 – 1888)

Иван Гологанов (1839 – 1895)

Теодосий Гологанов (1846 – 1926)

Никола Гологанов (1850 – 1913)

Илия Гологанов (1865 – 1910)

Иван Гологанов (1870 – 1908)

Спиро Гологанов (1880 – 1917)

Александър Гологанов (1893 – 1916)

Иван Гологанов (1899 – 1969)

Димитър Гологанов (1901 – 1987)

Бележки

1. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.
2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 215.
3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.182.
4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 57.
5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 122.
6. Енциклопедия на българските родове.
7. Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с.72.
8. Баждаров, Георги. Горно Броди, София, 1929, стр. 33-34.
9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 57.
10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 645.