From Wikipedia, the free encyclopedia
Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.
| Мелникич Μελενικίτσι | |
  Мелникич  Мелникич  Мелникич | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 184 m |
| Население | 759 души (2001) |
Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).
Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.[1]
През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.[4]
Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученици.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Азандарка[7] | Άζαντάρκα | Андартиса | Άντάρτισσα[8] | местност на Ю от Мелникич[7] |
| Пашовка[7] | Πασιοφκα | Василика | Βασιλικά[8] | местност на ЮЗ от Мелникич[7] |
| Калъчкувица[9] | Καλιτσικουβίτσα | Вактирия | Βακτήρια[8] | ниви на СИ от Мелникич; от калъчка < калъч < турското kalıç, „сабя“ и топонимична наставка[9] |
| Таушан[7] | Ταουσιάν Λόφος | Лагокорифи | Λαγοκορυφή[8] | възвишение на З от Мелникич (96,7 m)[7] |
| Калдъръм[7] | Καλτερίμ | Петродес | Πετρώδες[8] | връх на И от Мелникич и местност на СЗ от Мелникич и на СИ от Кула[7] |
| Копана вода[7] | Κοπάνα Βόδα | Потистра | Ποτίστρα[8] | местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7] |
| Ирминден и Ирминдин[10] | Ίρμινές | Клефтес | Κλέφτες[8] | оброк над Метох, посещаван на 1 май, празника на Пророк Йеремия[10] |
| Лигинско или Лигин чифлик[11] | Λιγίντκα | Нифорема | Νυφόρεμα[8] | река в Шарлия на И от Мелникич[7] и местност на ЮИ, в която до 1916 година е имало чифлик, собственост както и Мелникич на Михал Александър от Солун; вероятно от леген, което е от λεγένι във връзка с теренната форма, сравнимо е Легенъ градъ край Тетово[11] |
| Лейни[7] или Легини[12] | Λεγίνι | Марамена | Μαραμένα[8] | местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7] |
| Пладко | Πλάντκου | Плати Рема | Πλατύ Ρέμα[8] | река |
| Бара[7] | Μπάρα | Стенома | Στένωμα[8] | местност в Шарлия на ИСИ от Мелникич[7] |
Георги Мухчинов (1866 – 1899), войвода на ВМК Дане Мелникичли, български революционер, заловен и осъден в 1897 година, лежал до 1904 година в Серския затвор, след което преместен по заповед на Хилми паша в Солун[13] Димитър (Митруш) Илиев Кърпачев, български революционер от ВМОРО, четник[14] Дионисий Стойчов, учи в богословските училища в Халки и в Белград (1876), по време на Сръбско-турската война моли Добродетелната дружина за парична помощ, за да се завърне в България[15] Костас Тренциос (р. 1957), гръцки политик Синодин Попсидеров (1601 – ?), духовник, хронист Прокопий Мелнишки (? – 1891), мелнишки митрополит Тома Попстоянов (1887 – 1946), деец на ВМОРО Христо Попстоянов (1876-1934), български просветен деец, публицист и църковен певец[16] Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер Никола Николиев (? – 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРОSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
