Мелникич

Мелникич (на гръцки: Μελενικίτσι, Меленикици, катаревуса: Μελενικίτσιον, Меленикицион, до 1926 година Μελεγκίτσι, Меленкици) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония.

Мелникич Μελενικίτσι
Мелникич 41.145, 23.441111 Мелникич Мелникич
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Долна Джумая
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	184 m
Население	759 души (2001)

География

Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия на 11 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 13 километра източно от Просеник (Скотуса). Селото е слято с Топалово (Неа Тиролои).

История

Римска вотивна стела на Асклепий от Мелникич. Серски археологически музей

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от Мелник < *Мельникъ, производно от мел, пясъчник, варовик, старобългарското мѣлъ и наставка -ич.^[1]

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век, Мелникич е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Мелникич (Melnikitch) е посочено като село със 102 домакинства, като жителите му са 328 българи.^[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„

Мелникич, на И от Ристос, при полите на същата вейка, както реченото село. Това село е чифлик на серянина Михаил и се отличава с църквата си и вилите на притежателя. Земята като в Ристос е от най-добрите; произвежда всичките жита, памук, сусам; само лозя не виреят. В църквата „Св. Архангел“ се чете гръцки. 90 къщи чисти българе.[3]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелникич брои 550 жители българи.^[4]

Всички християни от Мелникич са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 640 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 8 ученици.^[5]

В Гърция

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в пределите на Гърция. През 1926 година селото е прекръстено на Меленикици.^[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Мелникич на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Азандарка[7]	Άζαντάρκα	Андартиса	Άντάρτισσα[8]	местност на Ю от Мелникич[7]
Пашовка[7]	Πασιοφκα	Василика	Βασιλικά[8]	местност на ЮЗ от Мелникич[7]
Калъчкувица[9]	Καλιτσικουβίτσα	Вактирия	Βακτήρια[8]	ниви на СИ от Мелникич; от калъчка < калъч < турското kalıç, „сабя“ и топонимична наставка[9]
Таушан[7]	Ταουσιάν Λόφος	Лагокорифи	Λαγοκορυφή[8]	възвишение на З от Мелникич (96,7 m)[7]
Калдъръм[7]	Καλτερίμ	Петродес	Πετρώδες[8]	връх на И от Мелникич и местност на СЗ от Мелникич и на СИ от Кула[7]
Копана вода[7]	Κοπάνα Βόδα	Потистра	Ποτίστρα[8]	местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7]
Ирминден и Ирминдин[10]	Ίρμινές	Клефтес	Κλέφτες[8]	оброк над Метох, посещаван на 1 май, празника на Пророк Йеремия[10]
Лигинско или Лигин чифлик[11]	Λιγίντκα	Нифорема	Νυφόρεμα[8]	река в Шарлия на И от Мелникич[7] и местност на ЮИ, в която до 1916 година е имало чифлик, собственост както и Мелникич на Михал Александър от Солун; вероятно от леген, което е от λεγένι във връзка с теренната форма, сравнимо е Легенъ градъ край Тетово[11]
Лейни[7] или Легини[12]	Λεγίνι	Марамена	Μαραμένα[8]	местност в Шарлия на СИ от Мелникич[7]
Пладко	Πλάντκου	Плати Рема	Πλατύ Ρέμα[8]	река
Бара[7]	Μπάρα	Стенома	Στένωμα[8]	местност в Шарлия на ИСИ от Мелникич[7]

Личности

Родени в Мелникич

• Георги Мухчинов (1866 – 1899), войвода на ВМК
• Дане Мелникичли, български революционер, заловен и осъден в 1897 година, лежал до 1904 година в Серския затвор, след което преместен по заповед на Хилми паша в Солун^[13]
• Димитър (Митруш) Илиев Кърпачев, български революционер от ВМОРО, четник^[14]
• Дионисий Стойчов, учи в богословските училища в Халки и в Белград (1876), по време на Сръбско-турската война моли Добродетелната дружина за парична помощ, за да се завърне в България^[15]
• Костас Тренциос (р. 1957), гръцки политик
• Синодин Попсидеров (1601 – ?), духовник, хронист
• Прокопий Мелнишки (? – 1891), мелнишки митрополит
• Тома Попстоянов (1887 – 1946), деец на ВМОРО
• Христо Попстоянов (1876-1934), български просветен деец, публицист и църковен певец^[16]

Починали в Мелникич

• Костадин Иванов (1876 – ?), български революционер
• Никола Николиев (? – 1904), български революционер, серски войвода на ВМОРО

Бележки

1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
6. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
7. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
8. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 132.
10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 128.
11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
12. Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
13. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 392.
14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
15. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 210.
16. Христо Попстоянов с. Мелникич, Серско, Егейска Македония. - "Из миналото на манастира "Св. Иван Предтеча" в Серско", публикувано в сп. "Македонски преглед", год. I, книга I, юли 1924 година // strumski.com. Посетен на 22 октомври 2023.