село в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Просеник или Просяник (изписване до 1945 година: Просѣникъ, местно произношение Просяник, на гръцки: Σκοτούσσα, Скотуса, до 1926 година Πρόσνικ, Просник[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1415 жители (2011).
| Просеник Σκοτούσσα | |
| — село — | |
 Гарата в Просеник | |
  Просеник  Просеник  Просеник | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 19 m |
| Население | 795 души (2021 г.) |
Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма.
Според Йордан Н. Иванов името е от просо и наставка -нѝк, както Ръженѝк.[2]
През XIX век и началото на XX век, Просеник е чисто българско село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Просеник (Prossénik) е посочено като село със 112 домакинства, като жителите му са 380 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Просеник, 2 1/2 час на З от Сяр; път равен, но блатист. Една част от земята е чифлик на много притежатели. Нова гъркоманска църква „Св. Гьорги“ с хубава звънарница; гръцко училище с 45 ученика. 70 къщи български.[4] | “ |
През 1891 година Васил Кънчов посещава Сярско и оставя интересни бележки за стопанския напредък на селото. Ето какво пише той:
| „ | Особено е забогатяло с. Просеник, което лежи на много плодородна земя; откупило се е от своя бег, но не е изгубило неговото покровителство. В къси години селото окончателно се е преобразило, липсали са бедните колибки и наместо тях са се появили хубавички двуетажни къщи. Дворовете са заградени. Селяните имат прекрасна черква и добро училище, дохождат в града с коне, облечени чисто и прилично. Отиват на Св. Гора; някои даже са достигнали до Ерусалим. Всичките околни села гледат със завист на просеничани.[5] | “ |
Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 900 жители, всички българи християни.[6] Всички християни от Просеник са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1280 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 30 ученици.[7]
В началото на 1909 година около 60 семейства от селото преминават в лоното на Българската екзархия.[8] Според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев през 1910 година в Просеник учителстват Стоил Димитров и З. Стоянова. Учениците са 25 момчета и 20 момичета. Училището се използва само от гъркоманите.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Просеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Просеник попада в Гърция. През 1926 година е прекръстено от гръцките власти на Скотуса по името на едноименния античен град.[11]
В 1920 - 1927 година е построена църквата „Свети Георги“.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Капсида | Καψίδα | Агона | Άγονα[13] | от капсида, „вид почва“, „изгоряло място“, от гръцкото καψίδα, „изгоряло място“[14] |
| Кондур Караагач[15] или Кудур Караагач[16] | Κουντούρ Καραγάτς | Микра Дендра | Μικρά Δένδρα[13] | възвишение на ЮЮЗ от Топалово[16] (26 m)[15] |
| Малаалпи | Μαλααλπί | Мистри | Μυστρί[13] | |
| Корасмат | Κορασμάτι | Диаставросис | Διασταύρωσις[13] | |
| Копла[16] | Κόπλα | Скамата | Σκάμματα[13] | местност на ССИ от Просеник, по левия бряг на Белица[16] |
| Търнок[16] | Ταρνόκι | Петалон | Πέταλλον[13] | местност на ССИ от Просеник, по левия бряг на Белица[16] |
Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[17] Антониос Думбас (? - 1944), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18] Атанас Василев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[19] Атанас Карайованов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[20] Атанас Хаджипантазиев (1883 – 1907), гръцки андартски капитан Васил Николов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[21] Дафина Просенишка, българска народна певица Запро Стаматов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[22] Замприс Цятарос, деец на гръцката пропаганда в Македония[23] Илия Ангелов, български опълченец, V опълченска дружина[24] Илия Петров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[25] Илияс Мильос, деец на гръцката пропаганда в Македония[26] Константинос Папаниколау, гръцки агент (трети клас) на гръцка андартска чета в Македония[27] София Хаджипантазиева, гръцка андартска деятелка Томас Зембирис, деец на гръцката пропаганда в Македония[28]
Щерю Влахов (1884 – 1924), български революционер Василис Продрому, гръцки певец Димитрис Ризопулос (р. 1984), гръцки волейболистПросеник е побратимен град или партньор с:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
