From Wikipedia, the free encyclopedia
Георги Христов Занко̀в с псевдоними Д. Огнянов, Деян, Живко, Живко Асенов, Първан,[1] Щедрин[2] е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска-революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[3]
Тази статия е за революционера от ВМРО. За офицера Георги Занков вижте Георги Занков (офицер). | Георги Занков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Александър Занков |
| Подпис | .svg) |
| Георги Занков в Общомедия | |
Занков е роден в 1886 година в Самоков в семейството на Христо Занков. Брат му Александър Занков е известен скулптор. През 1903 при избухване на Илинденско-Преображенското въстание се включва в дейността на ВМОРО, като първоначално е четник в Серския революционен окръг, а от 1907 година е начело на самостоятелна чета.[4] Делегат е на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.[5]
След Младотурската революция се легализира, но след като младотурското правителство поема курс към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 година Занков заедно с Дине Дробенов и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови революционната организация в Серския окръг. Четата им обаче е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандарми и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван и обесен.[6] През 1910 година участва в създаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация.
През Балканската война е начело на партизанска чета (взвод) №10 на Македоно-одринското опълчение. По-късно оглавява Серския отряд и служи в Единадесета сярска дружина и участва в освобождаването на Разложко, Банско, Неврокопско, Драма и Сярско.[7] Награден е с орден „За храброст“ IV степен и орден „Свети Александър“ VI степен.[8] Назначен е за комендант на Сяр.[9] Там Занков приема посещенията на българските князе. След това заминава с четата си за Булаир, където влиза отново в Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война се отличава в сраженията на Султан тепе, Китката, Ковачевица, Главовица, Чуриляк (Конашко и Кратовско), като е в непрекъснат контакт с българската армия.[10] За проявена храброст е произведен в първи офицерски чин.[7] Очевидци разказват, че Занков е вървял пръв пред ротата си и с личния си пример на самоотверженост е повдигал духа на борците.[4]
| Чета № 10 на МОО с командир Георги Занков | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Атанас Андреев | 41 | Валовищко | Елешница[11] | ||
| Атанас Бакларов | Пловдивско | Пловдив | сребърен медал[12] | ||
| Атанас Карамихайлов | Софийско | София | орден „За храброст“ ІV степен[13] | ||
| Владимир Куртелов | 24 | Охридско | Охрид | орден „За храброст“ ІV степен[14] | |
| Георги Ангелов | 30 | Зъхна | Просечен[15] | ||
| Георги Андреев | Софийско | София | бронзов медал[11] | ||
| Георги Апостолов | 30 | Валовищко | Герман[16] | ||
| Георги Арнаудов | Неврокопско | Търлис[17] | |||
| Георги Радев | Сярско | Горно Броди | орден „За храброст“ ІV степен[18] | ||
| Димитър Чавдаров | Самоковско | Самоков | орден „За храброст“ ІV степен[19] | ||
| Иван Ст. Бацанов | Сярско | Горно Броди[20] | |||
| Илия Ангелов | 38 | Неврокопско | Търлис | орден „За храброст“ ІV степен[21] | |
| Йордан Адамов | Сярско | Сяр[22] | |||
| Никола Алексов | 22 | Разложко | Долно Драглища | орден „За храброст“ ІV степен[23] | |
| Никола Апостолов | Сярско | Чучулигово[24] | |||
| Спас Ашлинов | Валовищко | Голешово[25] | |||
| Стоян Ангелов | Валовищко | Долна Джумая[26] | |||
В 1914 година Занков е избран от Струмишкия окръг за народен представител в XVII народно събрание от Либералната партия (радослависти).[4] Участва и в Първата световна война.
След края на войната става общински съветник (1920 – 1922) и помощник кмет (1921) на София.[27][28][29] Същевременно участва в дейността на македонската емиграция в България.[30] На 4 декември 1921 година е председател на дружествата „Илинден“,[27] а след основаването на „Илинденската организация“ в 1923 година става неин председател. Пише във вестниците „Илинден“ (1921 – 1926) и „Пирин“ (1923 – 1924). През 1923 г. Арсений Йовков и Георги Занков правят документален филм за Македония „Македония в снимки“, а също заснемат и пренасянето на тленните останки на Гоце Делчев в дома на Илинденската организация в София.[31][32][33]
Участва в подготовката на несполучливия атентат срещу Александър Стамболийски в Народния театър.[34]
В 1924 е обвинен от Иван Михайлов, че е поддържал контакт с хората, които са участвали в убийството на Тодор Александров. Занков успява да се спаси по време на Горноджумайските събития като емигрира във Виена, където попада в средите на комунистическите функционери и през октомври следващата година участва основаването на прокомунистическата ВМРО (обединена), като е избран за член на Централния ѝ комитет. През май 1926 година ЦК на ВМРО (обединена), след провала на Лазар Поповски и Христо Цветков, изпраща Занков в Албания, за да създаде база на обединистите и да устрои канал за разпространение на пропагандни материали във Вардарска и Егейска Македония. Занков е привърженик на старата четническа тактика[35] и разкрива[36] план за пленяването на Петър Шанданов и на члена на ЦК на ВМРО Георги Попхристов, за да могат да бъдат съдени от революционен съд. Този план на Занков вероятно е отхвърлен.[37] Връща се през август 1926 година и се отчита, че в Албания има условия за дейност, и че е организирал канал за пропагандни материали през[37] Корча – Билища – Връбник за Костурско и Леринско. ЦК на ВМРО (обединена) се отказва от дейност в Албания поради липса на пари и сложната обстановка след преврата на Ахмед Зогу.[36]
В 1927 година Занков е изключен от ВМРО (обединена), тъй като не споделя комунистическия ѝ уклон и работи с другите отцепници националреволюционери около Михаил Герджиков. През ноември 1929 година Герджиков и Занков правят неуспешен опит да създадат нова организация в Цариград. Пише в списание „Федерасион Балканик“ (1924 – 1932) и в „Македонско дело“ (1925 – 1933).
В 1930 година е арестуван във Виена от австрийските власти. В 1931 година Занков се връща в България. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).[38]
Женен е два пъти – за Маргарита Лука Босилкова, която умира и за Хели Котошек, с която се запознава по времето на емиграция във Виена. Няма деца.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
