Таската Серски
български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански,[1][2] е български революционер, серски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4][5][6]
| Таската Серски | |
| български революционер | |
 Яне Сандански и Таската Серски | |
| Роден |
1 февруари 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Таската Серски в Общомедия | |
Биография
Роден е през февруари 1878[7][6] или в 1880 година[5][3] в село Враня, тогава в Османската империя.[3] Произхожда от учителско семейство, преселило се от Голешово.[6] Основно образование получава във Враня.[3] В 1901 година завършва българското педагогическо училище в Сяр.[8] В Сяр заедно с група ученици организира революционен кръжок, който взима участие в революционните борби като подпомага учителите революционери.[3] Работи като учител в Долни Порой[6] и в Шугово.[9] В 1901 година при опит да бъде арестуван става нелегален. Работи с Димитър Гущанов и доставя оръжие от Свободна България.[6] В 1902 година е четник на Гоце Делчев.[4] В 1902 година заедно с Гоце Делчев пренася от Свободна България голямо количество оръжие за ВМОРО.[3] Участва в сражението на 21 април 1903 година при село Баница, в което е тежко ранен.[6][10]
След като оздравява взима дейно участие в подготовката на въстание[6] и е четник на Яне Сандански.[4] След Илинденското въстание, в началото на 1904 година е избран за околийски войвода на Сярската революционна околия[3] и член на Серския революционен комитет.[10] Четата му е от 28 души четници, предимно дезертьори от Българската армия. Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди.[11] Таската Серски е сред най-близките сътрудници на Сандански. Делегат е на Серския конгрес през лятото на 1905 година отново е избран за войвода на Сярска околия. Делегат е и на Ловчанския конгрес в 1906 година и на Либяховския конгрес в 1907 година.[6]
Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия – в 1910 година е избран за член на Централното ръководство на партията. Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, при детронирането на Абдул Хамид II.[4][10] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[12]
През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина.[13][6] След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.[4]
| Чета на МОО с командир Атанас Спасов | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Андрей Недев Пърличков | 24(25) | Велес | орден „За храброст“ IV степен[14] | ||
| Васил Атанасов | 36 | Сярско | Метох[15] | ||
| Велик Хаджимаринов | 35 | Сярско | Горно Броди[16] | ||
| Гоце Димитров | 28 | Демирхисарско | Долни Порой[17] | ||
| Димитър Сотиров | 35 | Сярско | Мантар махала[18] | ||
| Иван Василев | 20 | Сярско | Лакос[19] | ||
| Иван Парашкалиев | 38 | Сярско | Али паша[20] | ||
| Кръсто Джелеханов | 28 | Сярско | Горно Броди[21] | ||
| Никола Антонов | 25 | Сярско | Кула[22] | ||
| Никола Димитров Попов | 25 | Сярско | Ореховица[23] | ||
| Симеон Божов | 25(30) | Демирхисарско | Кърчово[24] | ||
| Тома Минчев | 35 | Горна Джумая[25] | |||
| Христо Тодоров | 28 | Сярско | Дутлия[26] | ||
Участва и в Първата световна война.[6]
След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[10][6][27] Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса в Александровската болница при операция от професор Александър Станишев.[4][28][29][4]
Умира на 8 юли 1923 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.[30]
Литература
- Кременлиев, Атанас. Таско войвода. Благоевград, Македонски научен институт, 2010. ISBN 9789548505253. с. 138.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.