Враня (село)

Вра̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.

---

Враня
Враня 41.449147, 23.401827 Враня
Общи данни
Население	87 души[1] (15 март 2024 г.) 7,36 души/km²
Землище	11,939 km²
Надм. височина	230 m
Пощ. код	2830
Тел. код	07438
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	12200
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)
Враня в Общомедия

География

Селото е разположено в южните части на Пирин планина, на надморска височина 230 м, на 9 км южно от Мелник и на 7 км от ГКПП Кулата. Климатът е преходно-средиземноморски с горещо лято, ранна пролет, кратка есен и мека зима.^[2] Синорът (границата) на Враня обхваща площ от 11939 дка, разпределени в 125 местности. Средните валежи на годишна база са 550 мм. Почвите са предимно излужени канелени горски. Теренът е хълмисто равнинен.^[3]

Природните условия благоприятстват за животновъдството и отглеждането на трайни насаждения, предимно лозя, както и земеделските култури – пшеница, сусам, царевица. Климатичните особености, релефът и географските особености на региона са предпоставка за лозарство и винарство, като произвежданото вино е с висок клас.

Тук вирее местният сорт Широка мелнишка лоза, прочут с хубавото вино, което се произвежда от него.^[2] От селото се разкриват гледки към планините Славянка, Сенгелска, Беласица, Огражден и Пирин.

Изглед към село Враня, април 2022 г.

Изглед от село Враня на юг, септември 2021 г.

Цъфнали бадемови дръвчета в областта "Куцолакь", източно от с. Враня

История

Списък на убити българи във Враня в 1906 г.

През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.^[4]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„

Враня, на СИ от Валовища 4 часа. Околност ридеста и плодородна. Има църква и училище. Четат смесено. 120 къщи българе.[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни.^[6] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.^[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[9]

	Численост
Общо	151
Българи	148
Турци	-
Цигани	-
Други	3
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

Редовни събития

Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.

Природни забележителности

В селото се намира защитено вековно дърво от вида Източен чинар (Platanus orientalis) на възраст над 300 години, с височина около 10 м, тройно стъбло с обиколка около 120 см, за всяко от трите стъбла, намиращо се в имот с номер 000006 съгласно карта на възстановената собственост за землището на с. Враня, ЕКАТТЕ 12200, община Сандански, област Благоевград, с координати Х= 4467002,854 и Y= 8505104,209.^[10] През юли 2008 г. с помощта на Преслеров свердел се взема проба от дървото, според която възрастта на чинара е 620 г.^[11]

Личности

Дейци на ВМРО (от ляво на дясно): Нако Атанасов от Еникьой, Серско и Никола Франгов - Франгата от Враня

Родени във Враня

• Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер;
• Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер;
• Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер;
• инж. Георги Куков, главен проектант на ПАВЕЦ „Чаира“;
• арх. Йорданка Поцкова, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София;
• Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО

Бележки

1. www.grao.bg
2. МИРЕЛА. с. Враня // 30/12/2021.
3. Пачевуров, Атанас. По пътищата на времето. Събития и хора. Благоевград, Издателство "Бон", 2012. ISBN 978-954-395-080-5. с. 24.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
9. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
10. Изпълнителна агенция по околна среда. Регистър на вековните дървета в България // Посетен на 2023-03-04.
11. Пачевуров, Атанас. По пътищата на времето. Събития и хора. Благоевград, Издателство "Бон", 2012. ISBN 978-954-395-080-5. с. 51.