Обезоръжителна акция на младотурците

Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година в Битолския вилает на Османската империя цели да изземе всичкото налично оръжие на бившите революционери от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, след като забавените реформи в Македония не дават добри резултати и отново избуява конфликтът между българи и управляващите турци.

Обезоръжителна акция на младотурците
Част от Македонски въпрос
Събиране на оръжие от бивши революционери, пощенска картичка
Време	1910 г.
Цел	изземване на оръжието на дейците на ВМОРО
Извършители	османски военни

След Младотурската революция (1908 година) и неуспелия контрапреврат на Абдул Хамид II (1909) дейците на ВМОРО се легализират. Запазват добри отношения с младотурците и създават своите политически организации Съюза на българските конституционни клубове и Народната федеративна партия (българска секция). През 1910 година министърът на вътрешните работи Мехмед Талат бей чрез парламента отменя „Закона за сдруженията“ и забранява формирането на сдружения с национален характер. В рамките на цялата империя се забраняват всички национални клубове, а в Битолския вилает започва Обезоръжителната акция, ръководена от Шевкет Тургут паша.^[1]

В резултат на акцията голяма част от мирното население е инквизирано, част от ръководителите на Съюза на българските конституционни клубове са заточени в Мала Азия, а някои бивши революционери от ВМОРО са убити. Скоро след това ВМОРО се реактивира и подновява въоръжената четническа борба.

От акцията пострадва и гъркоманското население – масови арести са извършени в Битоля, в Гевгели и на други места, където има силни гръцки общини и комитети. Гевгелийският гръцки архиерейски наместник архимандрит Александър е осъден на 8 години от военнополевия съд. Депутатите Панче Дорев (Битоля), Тодор Павлов (Скопие) и гъркът Траянос Налис (Битоля) правят общ протест. Протести идват и от Цариградската патриаршия.^[2]

На 13 октомври 1910 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:

„

...положението в Енидже-Вардарска каза. Мъчиничеството на св. Трайчо Калеичев и 300 души бити в казата. Всички са обзети от терор, едни стават униати, други патриархисти, само да се спасят от погибел, защото гъркоманите и униатите войските не закачат.[3]

“

Бележки

1. Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003, стр. 175
2. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3-4.
3. Български екзарх Йосиф I. Дневник, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 770.