Петър Ацев

Петър Ацев Хаджикостадинов от рода Симоновци е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1] Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале^[2].

Тази статия е за ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО. За представителя на МПО вижте Петър Ацев (МПО).

---

Петър Ацев
български революционер
Роден	7 юни 1877 г. Ореовец, Османска империя
Починал	20 април 1939 г. (61 г.) Пловдив, Царство България
Петър Ацев в Общомедия

Биография

Четнически период

Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.^[3]

Петър Ацев завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва в революционната дейност на ВМОРО. Докато е учител в Крушево е помошник на ръководителя на Крушевския революционен район Димитър Иванов, силно се активизира революционизирането на околията.^[4]

Петър Ацев в комитски дрехи.

В началото на 1902 година при Аферата с Неделното училище в Крушево^[5] става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.

Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.^[6]

След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев.^[7] Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.^[8] През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.^[9]

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Чета на Петър Ацев, 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Петър Ацев	Ореовец	Прилепска
2.	Кръсте Наумов	Прилеп	Прилепска
3.	Димко Богов	Велес	Велешка
4.	Тодор Костов	Прилеп	Прилепска
5.	Георги П. Михайлов	Одрин	Одринска
6.	Стоян Коев	Казанлък	Казанлъшка
7.	Панайот Стойков	Ески Джумая
8.	Филип Тодоров	Подгорица	Черна гора
9.	Алекса Конев	Прилеп	Прилепска
10.	Младен Нинков	Раяновци	Видинско
11.	Мицо Трайков	Гявото	Гевгелийско
12.	Алекси Наумов	Прилеп	Прилепска
13.	Петър Баев	Прилеп	Прилепска
14.	Иван Петров	Прилеп	Прилепска
15.	Васил Оклев	Прилеп	Прилепска
16.	Темелко Велянов	Оздолени	Охридска
17.	Атанас Петков	Разград	Разградска
18.	Янаки Атанасов	Гопеш	Битолска
19.	Григор Атанасов	Гопеш	Битолска
20.	Христо Станков	Гопеш	Битолска[10]

Чета на Петър Ацев, 1 септември 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Петър Ацев	Ореовец	Прилепска
2.	Димитър Ив. Робев	Битоля
3.	Георги Дочев	Казанлък
4.	Никола Тенев	Касат	Казанлъшка
5.	Димитър К. Ефремов	Рахово
6.	Камо Тенев	Гюнели махала	Старозагорска	[11]

През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.^[12]

След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.^[13]

В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е за кратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.^[14] На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.^[15] 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.

Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. Старши подофицер Петър Ацев е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.^[16] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.^[17]

Мирен живот

Бюрото на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация: Стефан Аврамов, Петър Ацев (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов

След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.^[18]

Почива през 1939 година в Пловдив.^{[19][20][21][22]} Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:

„

На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач.[23]

“

Външни препратки

• „Крушовската „Баба Тонка“ - Баба Пара Матева Гърдановска“, публикувано в „Спомени“, 2011 година
• Петър Ацев – „Молба на българи заточеници“ публикувано във в. „Вести“, брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година
• Ацев, Петър. Спомени. София, Алфаграф, 2011. ISBN 9789549261776.
• "Мирчо Найдов", сп. "Илюстрация Илинден", год. VII, книга 7-8 (67-68) София, май-юни, 1935 година
• "Сражението при връх Ножот", публикувано в "Спомени", София, 2011 година
• "Покоряването на Охридско", в-к "Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери", год. II, бр. 35, София, 2 септември 1922 година
• "С Пере Тошев от Битоля до София след сражението в с. Крушевица", сп. "Илюстрация Илинден", книга 94,95,96,97, София, 1938 година

Бележки

1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 199 - 200.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28, 33, 40, 84, 95.
3. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
6. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 126.
7. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 208.
8. Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840
9. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 46.
10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
12. 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
13. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
14. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
15. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
16. Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
17. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 605.
18. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
19. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 265.
20. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 14.
22. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 33.
23. Т., Л. Петъръ Ацевъ почина // Илюстрация Илиндень 4 (104). Илинденска организация, Априлъ 1939. с. 2 - 3.