Михаил Чаков

Михаил Чаков, наречен Анджелията,^[1] е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Тази статия е за гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО. За екшисуеца, лерински деец на ВМОРО вижте Михаил Чеков.

---

Михаил Чаков
български революционер
Роден	16 март 1873 г. Гумендже, Османска империя
Починал	17 септември 1938 г. (65 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Михаил Чаков в Общомедия

Биография

Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров.

Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба. През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов - Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Чаков е на третия ред, втори от ляво надясно.

През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 души и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август преминава и през селата Горни и Долни Порой. Сред четниците са Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.^[3]

Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 - 1902), Драмско и Сярско (1903 - 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница, Сярско, в което загива Гоце Делчев, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.^[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Иван Апостолов, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.

Чета на Михаил Чаков, 11 април 1905 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Михаил Чаков	Гумендже	Ениджевардарска
2.	Славе Стефанов	Стара Загора	Старозагорска
3.	Йордан Ненов	Скопие	Скопска
4.	Георги Константинов	Косача	Радомирска
5.	Димитър Стойчев	Златица	Пирдопска
6.	Григор Динев	Калища	Радомирска
7.	Георги Иванов	Ракиновци	Радомирска
8.	Коста Георгиев	Враца	Врачанска
9.	Кръстьо Лазаров	Коню	Кумановска
10.	Дельо Калъчев	Богданци	Гевгелийска
11.	Димитър Грозданов	Прилеп	Прилепска	[5]

Чета на Михаил Чаков, 27 май 1907 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Михаил Чаков
2.	Темелко Наумов	Степенци	Велешка
3.	Кольо Костов	Самоков
4.	Неофит Трайков	Дупница
5.	Димитър х. Димитров	Брезно	Тетовска
6.	Милан Петров	Прилеп
7.	Атанас Савчев	Черешево	Русенска
8.	Христо Петров	Тушин	Гевгелийска
9.	Милан Кръстев	София
10.	Димитър Цанев	Слаковци	Радомирска
11.	Захари Тодоров	Рахово
12.	Ст. Иванчев	Станьовци	Трънска
13.	Тодор Трайков	Велес
14.	Тодор Велев
15.	Мане Трайков	Скопие
16.	Ангел Ябалчев	Дулица	Кочанска
17.	Крум Апостолов Попов	Сопица	Радомирска
18.	Никола Китанов	Черешево	Скопско
19.	Илия Ив. Шекеров	Ямбол
20.	Найдо Велев
21.	Иван Маноилов
22.	Милан Иванов	Куманово
23.	Найдо Арсов	Папрадище	Велешка
24.	Лазар Зарков	Ваташа	Тиквешка
25.	Никола Булгуров	Чирпан
26.	Ив. Вангелов
27.	Пано Филипов	Ораов дол	Велешка
28.	Наум Щерьов	Балчик
29.	Михаил Д. Бояджиев	Разград
30.	Петко Койчев	Пирдоп
31.	Стоян Йотов	Пенкьовци	Трънска
32.	Иван Никифоров	София
33.	Милан Андонов	Г. Дупаячани	Прилепска
34.	Андрей Иванов	Велес
35.	Тошо Стефанов	Бразда	Скопска
36.	Симеон Иванов	Кюстендил
37.	Никола Пенев	Чирпан
38.	Димитър Георгиев			[6]

След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Сярско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов и Никола Пантушев се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Христо Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.^[7]

Четата на Михаил Чаков, участвала в Битката на Ножот

През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение.^[8] Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк четата атакува Мехомия. Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала, като превземат града, без да се даде и един изстрел.

Никола Божков, Михаил Чаков, Христо Чернопеев, Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня^[9] в освободения Кавала, 1912 г.

На снимката: Апостол Петков, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков, Стефан Чавдаров, Костадин Самарджиев Джемото, Антон Бузуков и други

Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-а погранична дружина от 85-и полк^[10], тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница и ги мести в Ксанти, а след Първата световна война в Пловдив. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.

В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация.

Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.^{[11][12][13][14]} Погребан е в София.^[15]

Външни препратки

• Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот. Алманах „Янтра“, 1983, кн. 4, с. 174-201.
• "Дневник на революциония ми живот", публикувано в сп. "Янтра", брой 4, Велико Търново, 1983 година
• "Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев", публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година
• "Из моите спомени. Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев", публикувано в сп. "Българска Мисъл", книга IX, София, 1935 година
• "Последните часове на Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 45, София, 1932 година
• "Последните дни на Гоце", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 3, София, юли 1927 година
• "Прибирането костите на великия революционер-апостол Гоце Делчев", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 6 (46), София, 1933 година

Бележки

1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 147.
2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 212.
3. Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, стр. 343, 344
4. Васил Станчев, „Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора 2003 г., стр.8
5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
7. Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794, 892.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 184.
11. 95 години от гибелта на Гоце Делчев, спомени на Михаил Чаков, архив на оригинала от 26 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256579631568244&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/m_chakov.html, посетен на 26 октомври 2009
12. Безсмъртните рицари от Ножот
13. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 513-514.
14. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 371.
15. Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.