Крушево (дем Синтика)

Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927 година Κρούσοβο/ν, Крусово/н^[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония.

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

---

Крушево Αχλαδοχώρι
— село —
Крушево и южните склонове на Славянка
Крушево 41.320833, 23.542222 Крушево Крушево
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Синтика
Географска област	Мървашко
Надм. височина	539 m
Население	458 души (2021 г.)
Крушево в Общомедия

География

Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.^[2]

Праистория, Античност и Средновековие

Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,^[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.^[4][5] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.^[6] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.^[7]

Пещерата Капе в южните склонове на Алиботуш

Селото е споменато като Крушово (Κρούσοβον) в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната Горна Валавища.^[5]

В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.^[8]

В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:

„

Българската църква „Св. пророк Илия“, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[9]

“

До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.^[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.^[11]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„

Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[12]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.^[13]

Възрожденски борби

Църквата „Свети Пророк Илия“ в Крушево

Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:

„

Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[14]

“

Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.^[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.^[16]

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподават Мария Ташкова и Василка Михайлова.^[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[18] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.^[19] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.^[20]

В Гърция

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.^[21] След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.^[22]

Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.^[23]

В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).^[24] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.

Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.^[25]

До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.

Прекръстени с официален указ местности в община Крушево на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Меча поляна[26][27][28]	Μέτσα Πουλιάνα	Херсон	Χέρσον[29]	местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[26]
Кюге[27]	Κιούγκε	Солин	Σωλήν[29]	местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[27]
Рамне[26]	Ραμνέ	Потамия	Ποταμιά[29]	ниви[30] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[26]
Кочило[26]	Κοτσίλο	Бастуни	Μπαστούνι[29]	връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[26][27]
Кривчейка[26][27][31]	Κρεφτσέκια	Страва Дендра	Στραβά Δένδρα[29]	дол с гори и ниви[31] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[26] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[31]
Мокра[26][32] или Мокря[33]	Μόκρα	Игрон	Ύγρόν[29]	връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[26]
Хумница[26][34][35]	Χούμνιτσα	Кокинохомия	Κοκκινόχωμα[29]	дол с ниви[34] в Шарлия на Ю от Крушево;[26][27] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[34]
Котафов Препек[26]	Κοτάφο Πρεπέκ	Терми	Θέρμη[29]	възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[26]
Крушевска река[26]	Κρουσοβίτης	Ахладитис	Άχλαδίτης[29]	реката на Крушево[26]
Нановица[26][36]	Νανοβίτσα	Неотопос	Νεότοπος[29]	ниви[36] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[26] по личното име Нано и топонимична наставка[36]
Големо Бачово[26]	Μεγάλο Μπάτσοβο	Мегало Камини	Μεγάλο Καμίνι[29]	връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[26]
Сланидол	Σλανιντόλ	Дросерон	Δροσερόν[29]
Ликата,[29] Лака или Ляката[37]	Λύκατα	Фламбури Рема	Φλαμούρι Ρέμα[29]	река в Шарлия Ю от Крушево[27]
Скиндерика[26][27]	Σκιντέρικα	Корифула	Κορυφούλα[29]	връх в Шарлия на И от Кърчово[26][27]
Котка[29] или Котка ряка[37]	Κότκα	Гаторема	Γατόρεμα[29]
Стаговица[26] или Станковица[38]	Στάγκοβιτς	Прасинон Рема	Πράσινον Ρέμα[29]	река на З от Крушево, десен приток на Белица[26]
Тагарька[26][27][39], Тагарка или Тагарика[38]	Ταγάρικα	Агия Елени	Άνία Έλένη[29]	ниви[39] и връх на ЮЗ от Крушево[27] (851,6 m)[26]
Скарагушка[26] или Скаранкушка[38]	Σκαραγκούσκα	Мавропули	Μαυροπούλι[29]	местност на ЗЮЗ от Крушево[26]
Долна Плоска[26][27]	Κάτω Πλόσκα	Трапези	Τραπέζι[29]	връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[27] (705 m)[26]
Суха поляна[38] или Суха пуляна[27][29]	Σούχα Πουλιάνα	Ксеротопос	Ξερότοπος[29]	Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово[27]
Дула[26][40]	Ντουλά	Кидониес	Κυδωνιές[29]	Крушевската река в горното ѝ течение,[26] както и чешма и ниви И от Крушево[41]
Бистрако[29] или Бистраково[42]	Μπίστρακο	Катарада	Καθαράδα[29]
Чукар[29]	Τσοκάρ	Корифи	Κορυφή[29]	възвишение И от Крушево,[27] на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо)
Ак бунар[26]	Άκ Μπουνάρ	Аспри Вриси	Άσπρη Βρύση[29]	извор на СИ от Кърчово;[26] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[43]
Пашлака[29]	Πασλάκα	Аспрес Петрес	Άσπρες Πέτρες[29]
Каминир чукар[26][27]	Καμίνιρ Τσουκάρ	Петрокорфи	Πετροκόρφι[29]	връх на СИ от Кърчово[26] (1836 m)[27]
Кючук дере[26]	Κουτσούκι	Микрон Рема	Μικρόν Ρέμα[29]	[26]
Глъбина[27][44] или Глабина[40]	Γκλέμπονα	Хайдемени	Χαϊδεμένη[29]	местност на СЗ от Крушево;[27] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[44]
Садово[29][38]	Σάντοβο	Нистагменос	Νισταγμένος[29]
Страгово,[29] Странково, Стрънково или Стренково [38]	Στράγκοβο	Фовисменос	Φοβισμένος[29]
Горна Глъбина[26][44] или Горна Глабина [45]	Άνω Γκλέμπενα	Ано Хайдемени	Άνω Χαϊδεμένη[29]	местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[26] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[44]
Божкови ниви[26]	Μποσκοβενίδι,[29] Μποσκοβενίβι[46]	Петрото	Πετρωτό[29]	връх в Славянка (1348 m)[46]
Спаньовица[47], Спановица[26] или Спанивица [38]	Σπανοβίτσα	Кимисмено Рема	Κοιμισμένο Ρέμα[29]	река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[26] както и хребет и седловина на С от Крушево[47]
Половир[29] или Польовир[27] или Полювир[46]	Πολιοβίρι	Пиги	Πηγή[29]	връх в Славянка (1600 m – 1500 m[46]) на СИИ от Крушево[27]
Кръста[26][37]	Κράστα	Псориарико	Ψωριάρικο[29]	връх в Славянка (1600 m – 1300 m),[46] ССИ от Крушево[27]
Бура[29]	Μπούρα	Трихоникон	Τριγωνικόν[29]
Гарваница[29]	Γκαρβανίτσα	Мавропули Рема	Μαυροπούλι Ρέμα[29]
Пресечена бърчина[27]	Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα,[29] Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα[46]	Акорфон	Άκορφον[29]	връх в Славянка (2000 m – 1600 m),[46] ССИ от Крушево[27]
Али Ботуш[26]	Άλή Μπουτούλ	Цолияс	Τσολιάς[29]	Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[26]
Чанчали[29]	Τσαντσαλή	Кудуни	Κουδούνι[29]
Лагува[29]	Λαγκούβα	Стенолакос	Στενόλακκος[29]
Сандуру[27]	Σαντουρού	Катистон	Καθιστόν[29]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[27]
Омерли[26]	Όμερλή	Ксирорема	Ξηρόρεμα[29]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[26]
Карабидже[26]	Καραμπιτζέ	Каминада	Καμινάδα[29]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[26]
Омерли[26][27]	Όμερλή	Ерипия	Έρείπια[29]	бивше село на З от Крушево[26][27]
Боцка[26][27] или Боцика	Μπότσικα	Дисватон	Δύσβατον[29]	местност на З от Крушево[26][27]
Орта махала[26][27]	Όρτά Μαχαλά	Халасмана	Χαλάσματα[29]	бивше село на З от Крушево[26]
Кали бунар[26][48]	Καλιμπουνάρ	Воскотопос	Βοσκότοπος[29]	изворче[48] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[26] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[48]
Цямара[26][27]	Τσιαμάρα	Стронгилон	Στρογγυλόν[29]	връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[26][27]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1999	1590	1459							814	596	458

Личности

Димитър Гущанов

Ангел Тасев в средата

Родени в Крушево

• Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер
• Ангел Янкулов, български революционер
• Георги Попиванов (1900 – 1960), български революционер от ВМРО
• Георги Хаджиев (1909 – 1948), гръцки комунист, арестуван след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ, убит на 28 декември 1948 година; жена му и двете му деца също са войници на ДАГ, синът му е заловен и лежи дълги години в затвора, а дъщеря му Ана загива на 18 години в Беласица като войник от 132-а бригада^[49]
• Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен^[50]
• Димитър Гологанов (1901 – 1987), български книжар и издател
• Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер
• Димитър Миленков (? – 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение^[51]
• Иван Гологанов (1870 – 1908), български революционер
• Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)^[52]
• Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година^[53]
• Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер
• Илия Бижев (1882 – 1966), български революционер и общественик
• Йосиф Спасов Парапанов (1873 - след 1943), български революционер
• Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО
• Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година^[54]
• Кръстьо Самарджиев (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС
• Кръстьо Халянов (? – 1909), български революционер
• Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета^[55]
• Никола Бижев (? – 1905), български революционер
• Спиро Гологанов (1880 – 1917), български лекар
• Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин^[56]
• Стоил Божков (Бижов, Божов, 1850 – 1928), български опълченец (1877 – 1878)
• Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година^[57]
• Христо Попиванов (1868 – 1936), български революционер, деец на ВМОРО
• Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК

Починали в Крушево

• Иван Гологанов (1839 – 1895), български просветен деец и фолклорист

Свързани с Крушево

• Атанас Гущанов (около 1850 – ?), български просветен деец, женен в Крушево и учител в селото
• Йоргос Капудзидис (р. 1972), гръцки актьор

Литература

• Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014.

Външни препратки

• Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
• Крушово в черковно-училищно отношение от 1863 до 1895 г
• Потомка на преселници от Гърция събра историите на бежанците от Крушево Архив на оригинала от 2014-08-04 в Wayback Machine.
• Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)