селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Ту̀мба[1] (на гръцки: Τούμπα) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония.
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на изток от Гумендже (Гумениса) и на юг от Боймица (Аксиуполи).[2]
Името си селото дължи на древна гробница, намираща се между училището и църквата, върху която е построена старата камбанария. На 800 m северно от селото има други две македонски гробници – Тумбенска гробница I и Тумбенска гробница II.[3] В 1986 година античното селище и в 1996 година и гробниците са обявени за защитени паметници.[4]
В XIX век Тумба е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1802 година и изписана в 1864 година[3] от Дичо Зограф.[5]
В 1870-те години в Тумба е отворено българско училище, което единствено от боймишките български училища успява да устои на натиска на патриаршеските църковни власти.[6] Заслуга за това има[7][8] Българщината в селото се поддържа от местния бей Сали бей Стамболи, който е българофил. В 1874 година, когато тумбенци пожелават да се присъединят към новосъздадената Българска екзархия Сали бей се съгласява, стига решението да е единодушно и така селото става екзархийско. Беят снабдява българското училище с книги и вестници.[7] От 1875/1876 година шест години до 1879/1880 година в Тумба преподава по взаимноучителния метод Георги Пейков. Пейков отново е учител в Тумба в 1888/1889 година, като този път преподава по модерни методи.[9]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Тумба (Tumba),[10] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Тумба (Τούμπα), християнско село.[11]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тумба има 540 жители, всички българи християни.[12]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тумба (Toumba) има 672 българи екзархисти и работи българско училище.[13]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Тумба, 19 /III, 1 3ч. от Тошилово. 85 български екзархийски къщи: 3/8 бегови и 5/8 свойщина; същата пропорция и за земята. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата отворена, притежава 100 погона ниви и 1 погон чернична градина. Отказано е от Патриаршията прези 18 години; оттогава съществува и българско училище. Училището е вакъф: двуетажно, с ниска изба, само класна стая с дюшеме, таван, големина 6Х5Х2 1/2 m, светла.[14] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Тумба има 90 семейства, 522 жители българи (80 чифлигари) и една черква.[15] В 1909 година властите арестуват бившия председател на конституционния клуб в Тумба Милче Трайчев.[16]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τούμπα) има 670 екзархисти.[11][17]
По време на Балканската война 2 души от Тумба се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] Селото е освободено от български чети начело с Ичко Димитров, като за това свидетелства тумбенецът Златан Милушев:
| „ | Посрещнахме българските чети с голяма радост. Посрещнахме ги като родни братя с веселби, ядене, пиене и т.н. Народът беше просто полудял от радост. Постилахме черги пред чердаците. Всеки се надпреварваше да ги кани в къщата си... викахме „Да оживее Бугарията!“ Жените плачат от радост. Момите с китки кичат четниците. Голямо веселие настана.[19] | “ |
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Тумба (Τούμπα) като село с 278 мъже и 238 жени.[11] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тумба има 45 къщи славяни християни.[20] Цялото му население се изселва в България, с изключение на две семейства, и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 74 имота на жители, преселили се в България.[11] В 1924 в селото са настанени 100 семейства от източнотракийското село Джелеп, 30 от малоазиатското Флогия и 3 от Фенеркьой (Фанари), Източна Тракия.[21]
В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 семейства и 599 жители бежанци.[22]
До старата църква бежанците построяват нова „Успение Богородично“, която напомня старата, която са принудени да изоставят в Източна Тракия.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ячинот[2] | Γιατσινὸτ | Какорема | Κακόρεμα[23] | река на ЮЗ от Тумба[2] |
| Посит[2] | Πόσιτ | Рематаки | Ρεματάκι[23] | река на ЮЗ от Тумба[2] |
| Караагач[2] | Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[23] | местност на ЮЗ от Тумба[2] |
| Йени Куле[2] | Γενεή Κουλέ | Ептапиргион | Έπταπύργιον[23] | местност на ЮЮЗ от Тумба[2] |
| Курт тепе[2] | Κούρτ Τεπέ | Ликовуни | Λυκοβούνι[23] | възвшение на З от Тумба[2] |
Атанас Кошничаров (1859 – след 1943), български революционер от ВМОРО Вангел Кехайов (1873 – след 1943), български революционер от ВМОРО Златан Христов Милушев (1896 – ?) – предприемач, преселил се в България през 1925 година, собственик на фабрика за макарони, след 1944 година репресиран, затварян в Белене[24] Кръсто Кехайов (Кръсте Кехаев, Кръстьо Кехая), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО, в гръцки плен от 1 юли до 20 ноември 1913 година[25] Щерьо Стоянов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 4 рота на 15 щипска дружина[26] Тано Тумбенчето, деец на ВМОРО, убит през април 1905 година заедно с Андон Иванов Терзиев край Църна река[27]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
