Алексо Поройлията

Алексо Николов Малчев, известен като Поройлията или Поройски,^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.^[2][3]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Поройлията.

---

Алексо Поройлията
български революционер
Роден	20 октомври 1864 г. Долни Порой, Османска империя
Починал	26 юли 1903 г. (38 г.) Стиник, Османска империя
Алексо Поройлията в Общомедия

Биография

Алексо Поройлията е роден в 1864 година в село Долни Порой, днес Като Пороя, Гърция. Като младеж работи самарджийство и земеделие. Действа като харамия заедно с племенника си Димитър Гърчев и Михаил Поройлията, като след серия от техни убийства в Горни и Долни Порой са извършени редица арести на местни българи.^[4] След това влиза във ВМОРО в началото на октомври 1895 година и става терорист на организацията. Четник е при Михаил Апостолов. През лятото на 1900 година е четник при Михаил Чаков^[5], a в края на годината става самостоятелен войвода. След оплакване на четниците Гоце Делчев го сваля и назначава на негово място Миле Попйорданов. Алексо се присъединява към четата на Иван Савов,^[6] а по-късно става самостоятелен войвода на ВМОК в родното му Поройско. Алексо войвода води редица сражения с турския аскер в Поройско и Петричко. Участва в Горноджумайското въстание в 1902 година. След потушаването на въстанието, остава да действа в района си с малка чета.^[7] Според дееца на ВМОРО Христо Силянов в опитите на ВМОК да измести Вътрешната организация в Източна Македония Алексо войвода си служи с „предателства, гонения и заплашвания“. В тази връзка секретарят на българското агентство в Солун Неделчо Колушев пише в свой доклад, че:

„

Никога никоя чужда ръка не е принесла толкова вреда на българското население, колкото сегашната анархия и борба между българите в тая област.[8]

“

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алексо Поройлията (35-и във втората колона).

По нараждане от Дончо Златков убива дееца на ВМОРО Александър Илиев (Кецкаров)^[9], след което преминава изцяло към ВМОК. Заради това е осъден на смърт от Организацията и екзекутиран в Игуменец.^[10]

Според друга версия Алексо Поройлията загива в сражение с турския аскер на 26 юли 1903 година в местността Аджийца между селата Стиник и Игуменец, Петричко. Тежко ранен за да не попадне жив в ръцете на врага се самоубива с револвера си. В същото сражение загива и четникът Гого Стоянов от село Бахтияр. Войската отрязва главите на двете жертви, набучва ги на колове и ги занася в село Стиник, а оттам в Петрич и Демир Хисар. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев двамата са предадени от бившия четник на Поройлията Мито Керанин.^[11] От декември 1901 година до смъртта си води 19 сражения с турски потери.^[12]

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.149-154.
3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 6.
4. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 92 - 94.
5. Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, стр. 343, 344
6. Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.
7. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 213.
8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 162 – 163.
9. Михайлов, Иван, „По трънливия път на македонското освободително дело“, издателство „Знание“, 1998 г., София, стр.27-28.
10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 358.
11. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 367.
12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.