Тресино

Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 година: Τρέσινο, Тресино, катаревуса: Τρέσινον, Тресинон^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Тресино Όρμα
Тресино 40.95133, 21.92612 Тресино Тресино
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	310 m
Население	532 души (2021 г.)
Пощенски код	584 00
Телефонен код	2384

География

Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).^[2][3]

История

Античност

Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.^[2]

В Османската империя

Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.^[2]

В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ в Тресино е от 1865 година.^[4] Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.^[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.^[5]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.^[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.^[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Тресино живеят 430 българи християни и 250 българи мохамедани.^[8]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[9] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.^[10] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.^[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 450 жители българи християни и 250 българи мюсюлмани.^[12]

По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тресина има 70 къщи славяни християни и 70 къщи славяни мохамедани.^[14]

След Гръцко-турската война, по силата на Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са настанени 205 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.^[12] В 1925 година е прекръстено на Орма.^[12] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.^[15] В 1940 година селото има 1534 жители, от които 1316 местни и 216 бежанци.^[12]

През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.^[16]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция – част от жителите му бягат в социалистическите страни, а част са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.^[12]

В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.^[17]

Селото произвежда лук, пипер, овошки и е развито частично и скотовъдството.^[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Тресино на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Сува река[18]	Σούνα	Ксеропотамос	Ξεροπότάμος[19]	река в Мала Нидже на ЮИ от Тресино[18]
Рамница[20]	Ραμνιτς	Исиотопос	Ίσιότοπος[19]	връх в Мала Нидже на Ю от Тресино (721 m)[20]
Гърлето[20]	Γκαρλέντο	Гемисма	Γέμισμα[19]	местност на ЮИ от Тресино[20]
Юруци път[20]	Ίρουτσιπατ	Матиясма	Μάτιασμα[19]	местност на И от Тресино[20]
Мицова нива[20]	Μήτσα Νίβα	Хорафи ту Митро	Χωράφι τοϋ Μήτρο[19]	връх в Мала Нидже на ЮЗ от Тресино (757,2 m)[20]
Изворо[20]	Ίσβορο	Пиги	Πηγή[19]	местност в Мала Нидже на З от Тресино[20]
Слатина[20] или Средна[18]	Σλάτινα	Грисотопос	Xρυσσότοπος[19]	връх в Мала Нидже на З от Тресино (906 m)[20]
Делимишница[20]	Ντελιμίσνιτσα	Капетан Гарефис	Καπετάν Γαρέφης[19]	река в Мала Нидже на З от Тресино[20]
Рамна бука[20]	Ράμνα Μπούκα	Исия Оксия	Ίσια Όξυά[19]	връх в Мала Нидже на З от Тресино (1493,8 m)[20]
Креминак[20]	Κρεμινάκος	Склири Петра	Σκληρή Πέτρα[19]	връх в Мала Нидже на З от Тресино (2157,1 m)[20]
Виро[20]	Βίρο	Вати неро	Βαθύ νερό[19]	гранична река в Мала Нидже на З от Тресино, приток на Бистрица[20]
Плочите[20]	Πλοτσίντα	Плакес	Πλάκες[19]	гора в Мала Нидже на З от Тресино[20]
Бистрица[20]	Μπίστριτσα	Катаро	Καθαρό[19]	река в Мала Нидже на З и на С от Тресино[20]
Томорица[20]	Τομαρίτς	Панайоту	Παναγιώτου[19]	връх в Нидже на З от Тресино (924 m)[20]
Цървена стена[20]	Τσαρβέντα Στενά	Кокини Петра	Κόκκινη Πέτρα[19]	река в Нидже на СЗ от Тресино и на С от Томорица[20]
Катранца вода[20] или Картарца вода[18]	Καρτάσκα Βόδα	Коцифонеро	Κοτσιφόνερο[19]	река в Нидже на З от Тресино[20]
Греда[20]	Γκρέτα	Докари	Δοκάρι[19]	връх в Нидже на СЗ от Тресино (1604 m)[20]
Борика[20]	Μπουρίκα	Певкофито	Πευκόφυτο[19]	връх в Нидже на СЗ от Тресино (1688 m[20] или 1595 m[18])
Ямата[18]	Γιάματα	Клефторема	Κλεφτόρεμα[19]	река в Нидже на СЗ от Тресино, ляв приток на Белица[18]
Скрета[20]	Σκρέτα	Кедрон	Κέδρον[19]	възвишение на С от Тресино (474,7 m)[20]
Боро[20]	Μποϋρο	Кастаниес	Καστανιές[19]	връх в Нидже на СЗ от Тресино (805 m)[20]
Бела Грота[20] или Бело Гротло[18]	Μπέλα Γκρότα	Аспрос Сволос	Άσπρος Σβώλος[19]	връх в Нидже на СЗ от Тресино, гранична пирамида № 117 (23256 m)[20]
Браварник[18]	Πράβαρνικ	Анаподон	Άνάποδον[19]	местност в Нидже на СЗ от Тресино и на С от връх Греда[18]
Рамноборска река[18][20]	Ράμνα Μπορ	Исио Певко	Ίσιο Πεύκο[19]	река в Нидже на СЗ от Тресино (Колова)[18][20]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1182[12]	1166[12]	1172[12]	1534[12]	457[12]	733[12]	692[12]	685[12]	712[12]	649	641	532

Личности

Родени в Тресино

• Атанас Гогов (Αθανάσιος Γώγου), гръцки андартски деец^[21]
• Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас^[22]
• Димитър Минов (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред^[22][23][21]
• Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραμίδης), гръцки андартски деец^[21]
• Иван Гогов (Ιωάννης Γώγου), гръцки андартски деец^[21]
• Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас^[22]
• Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас^[22]
• Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник^[22]
• Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас^[22][21]
• Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас^[22]
• Христо Аврамов (Χρήστος Αβραμίδης), гръцки андартски деец^[21]
• Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас^[22]
• Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас^[22][21]
• Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина^[24]

Външни препратки

• Фатме Жилева от Тресино, бежанка в Турция

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
4. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 12 септември 2022 г. (на гръцки)
5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
11. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
12. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238 и 883.
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
16. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274 – 275.
17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
18. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
19. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
20. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
21. Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
23. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.