български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Марко Христов Шишков, известен като Пандил или Пандо Шишков,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на Битолския окръжен революционен комитет.[2][3]
| Пандил Шишков | |
| български революционер | |
 Пандил Шишков в 1918 година. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
15 декември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Пандил Шишков в Общомедия | |
Шишков е роден на 15 декември 1874 година (нов стил)[4][3] в Горно Върбени (Екши Су), Османската империя, днес Ксино Неро, Гърция. Остава сирак и е осиновен от чичо си Кице Шишков. Завършва основно училище.[5] От 1898 година е член на ВМОРО и влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Дине Абдураманов и Стефан Настев.[6] След това и селски войвода. Арестуван е и е осъден на 101 години затвор в 1899 година, но е амнистиран през септември 1902 година, след което веднага става нелегален.[3]
Сребрен Поппетров описва Пандил Шишков така:
| „ | Пандил беше буен, немирен и непокорлив. Величие към учение немаше, макар и да беше възприемчив... Баща му Христо Ил. Шишков беше здрав, красив, юначен и благороден българин[7]. | “ |
По време на Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. След потушаването на въстанието остава в района си и продължава да действа срещу дейците на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Сближава се с италианския жандармерийски поручик Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905 година Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908 година и участва в легалното проявление на македонското движение.[8]
След Младотурската революция от юли 1908 година се завръща в родното си място.[8] Става активист на Съюза на българските конституционни клубове и на първите парламентарни избори заедно с Анастас Митрев агитира в района за кандидата на Съюза Панчо Дорев.[9]
След убийството на Дзоле Стойчев минава в нелегалност. През август 1909 година в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910 година влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с Леко Джорлев.[8]
Избухването на Балканската война през есента на 1912 година го заварва във Варна. Шишков организира доброволци, небългарски граждани, от района и пише в телеграма до правителството: „Събрани доброволците в казармите... Другарите по оръжие от 103 души желаят да потеглят, молим да се нареди да бъдем повикани и да се причислим там, защото не можем да търпим...“.[10] Така Шишков става доброволец в оранизираното Македоно-одринско опълчение и оглавява партизанска чета №59, съставена от 59 души,[11] а по-късно служи в Продоволствения транспорт.[12] Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема Клисура и установява там българска власт. Води сражения в Загоричани, Фотинища, Вишени, Черешница и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава Българска Блаца, след като разбива турската част на Ниази бей.[11] За помощта оказана на гръцката армия е награден с гръцки военни отличия и му е предложено да се обяви в полза на гърцизма. Шишков отказва и се поставя на разположение с четата си на българското военно командване и участва в Междусъюзническата война.[13]
Шишков взема участие в Първата световна война. Върви в авангарда на българската армия и превзема Кременица, след което води разузнавателно отделение в Битолско. Старши подофицер Пандил Шишков е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[67] След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. Семейството му е малтретирано от гръцките власти, но успява да премине фронта и се спасява в Битоля.[13]
След войната е околийски началник на Свети Врач[13] до 1926 година, когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.
След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. Според Георги Попхристов е подготвител на убийството на Георги Баждаров, заради което и е убит[68] на 7[69] или 8 ноември[70][71][72] или 8 септември 1929 година в София.[13] За убийството му са задържани протогеровистите Георги Лятев и Христо Рутев.[73]
На 31 март 1943 година вдовицата му Кица подава молба за българска народна пенсия.[3] Молбата е одобрена от Министерския съвет на Царство България и пенсията е отпусната.[13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
