село в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Ракита (на гръцки: Ολυμπιάδα, Олимбиада, катаревуса: Ολυμπιάς, Олимбиас, до 1927 година Ρακίτα, Ракита[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 11 km северозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km източно от Врабчинското езеро (Хематида).[2]
Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Ракита с 45 домакинства, които се занимават с лозарство, пчеларство и свиневъдство.[3]
В XIX век Ракита е чисто българско село в каза Джума на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ракита като българско село.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рокита (Rokita) е посочено като село в кааза Джумали с 80 домакинства и 200 жители българи и 30 мюсюлмани.[5] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ракита като българско село.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракита има 700 жители българи.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракита е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[8]
В началото на XX век цялото християнско население на Ракита е под върховенството на Българската екзархия. Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ракита (Ράκιτα), Кайлярска каза, живеят 500 българи схизматици.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[10]
Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за отбиването на четата на Марко Лерински в Ракита:
| „ | Ракита и още няколко села представят малко българско островче посред турско море. Те спадат между най-събудените и ученолюбивите – съща крепост на самата граница на българското племе, която гърците всуе се мъчат да разбият. Едва ли има македонско село, което да е дало повече учители.
Празнично облечени работници, стари и новопокръстени, идат на честитка. Всеки от тях мъкне от пояса си по нещо – ракия, сладки – и го слага пред нас. Цялото село е на крак и празнува двоен празник. И най-неподатливите снощи бидоха спечелени и покръстени. В Ракита вече няма освен наши хора.[11] |
“ |
В подготовката за въстание от ВМОРО Ракита е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
| „ | с. Ракита наброява около 150-180 кѫщи, чисто български. Отъ организиранитѣ 15-20 души, участвуватъ само двама, а именно: Джоджо Банички, решителенъ мѫжъ и преданъ служитель, който бѣ назначен отпосле и като войвода - убитъ презъ общоевропейската война 1918 год. Динчи Пачинъ, скроменъ и изпълнителенъ момъкъ, починалъ вследствие побойща въ турскитѣ зандани.[12] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Ракита са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата войнаостава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракита има 100 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[14] През 20-те години в селото са настанени 66 гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Олимбиас.[15] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 77 души бежанци.[16]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ракита живеят 125 чуждогласни „българофонски“ семейства и 25 гръцки бежански.[17]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Лесковица[18] | Λεσκοβίτσα | Агиос Минас | Άγιος Μηνάς[19] | местност на З от Ракита покрай И бряг на Руднишкото езеро[18] |
| Мучари[18] | Μουτσάρι | Амбелия | Άμπέλια[19] | връх на СЗ от Ракита (764 m)[18] |
| Сари Оглу[18] | Σαρή Όγλοϋ | Кокинохрома | Κοκκινόχρωμα[19] | местност на З от Ракита[18] |
| Лички Пре[18] | Λίτσκι Πρέ | Фтекеотопос | Φτελεότοπος[19] | [18] |
| Тулу Бунар[18] | Τουλοΰ Μουνάρ | Пигес | Πηγές[19] | река на И от Ракита[18] |
Георги Благоев Гошев (1881 - 1947), български просветен деец, чиновник в МВнР, дарител[20] Георги Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[21] Джоджо Баничанов (1879 – 1917), български революционер, войвода на ВМОРО Динче Пачин, участник в Илинденско-Преображенското въстание[12] Иван Благоев, български просветен деец Константин Благоев (1869 – 1946), български революционер Никола Благоев (1868 – 1944), български историк, член на Македонския научен институт 
Петър В. Гошев (? - 1911), български емигрантски деец в Гранит Сити Продрум В. Гошев, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[21] Стефан Калешов, деец на ВМОРО[22] Атанас Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, градинар, основно образование, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[23] Георги Христов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[24] Диме Петрев Тодоров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[25] Дине Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[26] Коста Тасев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[27] Методи Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[28] Симо Костов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, загинал на 3 юни 1913 година[29]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
