български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941 – 1944 г.), писател и масон[1]. Използва псевдоними като Пандопуло, Григориев, Ставрев,[2][3] К. Пандов и Наумов.[4]
Тази статия е за революционера от ВМОРО. За писателя вижте Кирил Пърличев (писател). | Кирил Пърличев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1944 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Григор Пърличев |
| Други роднини | Кирил Пърличев (внук) |
| Подпис | .svg) |
| Кирил Пърличев в Общомедия | |
Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[5] В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.[6]
Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. Същевременно издава вестник „Борец“. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.
През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.
След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. През 1906 – 1908 година е преподавател по аритметика и френски език в Царибродската смесена прогимназия.[7][8]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден.[9] Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.[10]
През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт.[11] Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее е чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[12]
След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО[13]. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари[14][15][16] 1944 година, тогава още в пределите на Царство България.[17] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[18]
Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.
На Кирил Пърличев е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
| Ставри Пърличев | Мария Гьокова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Пърличев | Иван Пърличев | Григор Пърличев (1830 – 1893) | Анастасия Узунова | Зографина Пармакова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константинка Пърличева | Луиза Пърличева (? – 1919) | Николаки Манев (? – 1917) | Кирил Пърличев (1875 – 1944) | Олга Христова Точкова | Иван Лимончев (1864 – 1899) | Деспина Пърличева | Симеон Попсимов | Георги Пърличев | Георги Пармаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Манев (1898 – 1963) | Григор Пърличев | Невенка Лимончева (? – 1976) | Ружа Попсимова | Славка Попсимова | Христо Попсимов (1916 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Пърличев (р. 1965) | Олга Пърличева | Лиляна Манева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
