Костурско

Ко̀стурско е географско-исторически район, който географски, стопански и културно и в значителна степен административно гравитира към град Костур, днес в Гърция. Населен предимно с българи в миналото, неговите южни и западни предели през началото на ХХ век съвпадат с българо-гръцката и българо-албанската езикова граница. Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и част от дем Преспа. Исторически принадлежащото към Костурско село Връбник е в състава на Албания.

Костурско

Карта на Костурско

Етнографска карта на Костурско, издание на Костурското братство от 1940 година

Карта на Костурско съставена от Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Николов

География

Понятието Костурско се утвърждава в края на ХІХ век и в него се включват териториите на тогавашната Костурска каза на Османската империя, на прилежащите села Косинец, Лабаница и Връбник (тогава – част от Корчанската каза), както и Жиковища, Бела църква, Либешево, Нестиме, Чърчища, Братмир, Бойне и Моласи (тогава - част от Населишка каза), всички от които църковно спадат към Костурската епархия и географски и културно гравитират към Костур.

Районът на Борботско (в османско време Борботска нахия) административно до 2011 година почти винаги е спадал към Костур, но географски е бил изолиран от Костурско. Този район със своите села Борботско, Висанско, Жужел, Селско, Котелци, Слатина и Мирославци географски не принадлежи към Македония, а към Епир.^[1]

Днес Костурско обхваща гръцките деми Костур, Хрупища и Нестрам и на бившите села Котелци и Мирославци) и част от дем Преспа. Село Връбник е в Албания.

Паметник на Христо Цветков и революционерите от Костурско в село Ново Кономлади

Четирите традиционни области, съставляващи Костурско са Корещата, Нестрамкол, Костенарията и Пополе.^[2]

История

До началото на Балканските войни в Костурско има около 10 класни училища със 120 учители, с архиерейски наместничества и нови класни училища в Хрупища, Неселичка кааза и в Биглища.^[3]

След 1913 година Костурско влиза в състава на Кралство Гърция. Село Връбник след продължително военновременно гръцко управление през 1924 година става част от Албания.

Заселени бежанци в Костурско през 20-те години на XX век[4]
Чисто бежански селища			Брой бежанци (1928)		Произход (семейства) (1926)					Основни селища на произход
№	Българско име	Гръцко име	Семейства	Души	Понт	Мала Азия	Тракия	Кавказ	Други
1.	Вичища	Νίκη	38	131	39	1	-	-	-	Трапезундско, Кердзе
2.	Горно Папратско	Πτεριά	49	154	50	-	-	-	-	Бафренско
3.	Гърлени	Χιονάτο	87	331	29	58	-	-	-	Алацам, Хавуци, Панорму
4.	Жервени	Άγιος Αντώνιος	50	180	48	2	-	-	-	Аяндон, Морза, Таиста, Тосос
5.	Забърдени	Μελάνθιο	72	309	69	-	-	-	-	Сене, Имера
6.	Зеленград	Μεσόβραχο	18	72	18	-	-	-	-	Капикьой
7.	Ошени	Οινόη	153	565	154	-	-	-	-	Инои, Кирестепе, Лимандере, Цилар, Кутула, Ларахани
8.	Ревани	Διποταμιά	128	493	130	-	-	-	-	Синоп, Кердзе, Джевиз дере
9.	Света Неделя	Αγία Κυριακή	60	205	60	-	-	-	-	Кутула, Ларахани
10.	Сливени	Κορομηλιά	80	337	74	5	2	-	-	Канлика, Кирисхане, Полита, Имера
11.	Тръстика	Ακόντιο	11	40	12	-	-	-	-	Кутула, Ларахани
12.	Фотинища	Φωτεινή	34	94	34	-	-	-	-	-
13.	Чърчища	Τσάρτσιστα	8	33	8	-	-	-	-	-
14.	Шак	Κομνηνάδες	67	266	69	-	-	-	-	Синопско, Самсунско, Цимера
Смесени местно-бежански селища
1.	Брещени	Αυγή	39	143	5	8	2	22	1	Цормик
2.	Галища	Ομορφοκκλησιά	31	118	45	-	-	-	-	Кердзе
3.	Горенци	Κορησός	88	358	15	67	5	-	-	Артаки, Вати, Дракунда, Рода
4.	Добролища	Καλοχώρι	40	139	39	-	-	-	-	Кутула, Пондила, Трапезунд
5.	Дреничево	Κρανοχώρι	6	17	6	-	-	-	-	-
6.	Желегоже	Πεντάβρυσο	105	358	103	-	-	-	-	Годзоон
7.	Желин	Χιλιόδενδρο	35	140	12	23	-	-	-	Кердзе, Джевиз дере, Вати, Дракунда, Рода
8.	Загоричани	Βασιλειάδα	33	112	32	-	-	-	-	-
9.	Кономлади	Μακροχώρι	2	11	1	-	-	-	-	-
10.	Косинец	Ιεροπηγή	12	53	11	-	-	-	-	-
11.	Костур	Καστοριά	137	588	1	101	19	-	2	Аполониада
12.	Куманичево	Λιθιά	21	76	20	-	3	-	-	Кирисхане, Полита
13.	Личища	Πολυκάρπη	31	140	-	26	-	-	5	Артаки, Рода
14.	Лобаница	Άγιος Δημήτριος	5	18	4	-	-	-	-	-
15.	Маврово	Μαυροχώρι	72	320	19	55	-	-	1	Аполониада, Артаки, Вати, Рода
16.	Марковени	Αμπελοχώρι	11	51	11	-	-	-	-	Зимберле
17.	Сетома	Κεφαλάρι	25	104	9	16	-	-	-	Кизишко, Кирисхане
18.	Хрупища	Άργος Ορεστικό	214	852	132	69	10	1	-	Трапезунд, Канлика, Кирисхане, Килад, Полита, Джевиз дере, Пелитантон, Орду, Инеполи, Артаки, Вати, Гония, Дракунда, Рода, Киос
19.	Цакони	Τσάκονη	26	106	18	10	-	-	-	Трапезундско, Вати, Дракунда
20.	Четирок	Μεσοποταμία	141	594	140	-	-	-	-	Гемура, Зилмера, Канлика, Кирисхане, Кутула, Ларахани, Месареа, Полита, Кромни, Санда
Общо			1930	7548	1417	441	41	23	9

Личности

Хора от Костурско без да е известно конкретното им селище

• Константин Сидев, български свещеник, роден на 20 септември 1861 година, завършил четвърто отделение в гръцко училище, работил като зидар, ръкоположен за патриаршистки свещеник в 1890 година, в 1900 година минал на българска страна, избягал в окупираната от България Вардарска Македония в 1916 година, установил се в Дервент дере, Средецко, като енорийски свещеник в 1918 година, убит на 1 юли 1924 година в дома си при блокадата на селото^[5]
• Кръсто К. Лачев – Горушански, български общественик и революционер
• Наум Г. Македонски (1859 – ?), български военен деец, завършил в 1880 година Одеското пехотно юнкерско училище и учил в Санктпетербургската генералщабна академия^[6]

Външни препратки

• Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925.
• Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.
• Палчев, Димитър. Костурско // Македонска трибуна (брой 752/753). 1941. Посетен на 10 октомври 2015.
• Рапорт № 333 от БТА в Битоля до министър-председателя Р. Петров в София за преминаване на 15 български села в Костурско от Патриаршията към Екзархията
• „Устав на Костурското благотворително братство“, София, 1925 година
• „Костурският говор“, публикувано в „Известия на семинара по славянска филология“, книга IV, София, 1921 година в „Библиотека Струмски“
• Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, София, 1927 година
• Сребро Янакиев от Хрупища, Костурско, Егейска Македония – „Тъжни страници (Из народните борби на Костурско)“, публикувано в „Македонска Трибуна“, брой 418-420, Indianapolis, USA, 1935 година
• Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Список на заровените революционери (комити) в с. Απόσκεπος – Апоскеп, Костурско“, София, (Семеен архив)
• Христо Руков от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония – „Сметка за получените и изразходвани 2 000 000 лева по революционното движение в Костурско“, София, 1944 г. (Семеен архив)

Бележки

1. Кайчев, Наум. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912) – Македонски преглед, 1991, № 3, с. 92-93.
2. Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 5.
3. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
4. Πελαγίδης, Ε. Η αποκατάσταση των προσφύγων στη Δυτική Μακεδονία (1923-1930), Κυριακίδη, Θεσ/νίκη, 1994, σ. 76, 77.
5. Инвентарни описи : Фонд 70 К „Градско управление - Бургас (1978-1944)“ : Фонд 436 К „Бургаско архиерейско наместничество (1979-1957)“. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Териториална дирекция „Държавен архив“ - Бургас, 2001. с. 216.
6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.