село Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Либèшево, още Либèшово или Либѝшово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 година Λιμπίσοβο, Либисово,[2] до 1949 година Αϊλιάς, Айлияс[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Либешево Άγιος Ηλίας | |
| — село — | |
 Изглед към селото зад дърветата | |
  Либешево  Либешево  Либешево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1000[1] m |
| Население | 10 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 52200 |
| Телефонен код | 52200 |
Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1000 m надморска височина в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“. Землището на селото е малко - 6 km2.[1] Между Либешево и Мангила е гората Грижник.[4]
В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[5]
В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[7]
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Либишово е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лебишево е обозначено като българско селище.[14]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либишево има 38 къщи славяни християни.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.
Селото е бедно и жителите му традиционно ходят на гурбет, занимават се със земеделие - производство на жито и картофи и в по-малка степен със скотовъдство.[1]
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево
| „ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[16] | “ |
По време на Гражданската война селото пострадва силно от нападения на проправителствени банди и населението му драстично намалява.[1] В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.
В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[17]
По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[17]
Атанас Борозов (? - 1905), гръцки андартски деец, убит от четата на Киряк Шкуртов, заради участието си в нападението над Мангила[4] Вангел Алезотов (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[18] Исидор Ковачев (Ισίδωρος Κοβατσιάδης (1884 - 4 май 1947)), гръцки свещеник, убит от бойци на ДАГ[19]
Мито Христов Мичовски (? - 1904), член на българското църковно настоятелство в селото и на комитета на ВМОРО, заловен и измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][21][22][23] Петър Николов (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Вангел Алезотов, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[18] Петър Христов Шутков (? - 1904), измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][24][22][23] Стерьо Кирядов (Παπαστέργιος Κυράδης), гръцки свещеник в началото на XX век[25] Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[26] Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО Яни Христов (? – 4 декември 1904), български революционер, деец на ВМОРОSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
