Либешево

Либèшево, още Либèшово или Либѝшово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 година Λιμπίσοβο, Либисово,^[2] до 1949 година Αϊλιάς, Айлияс^[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Либешево Άγιος Ηλίας
— село —
Изглед към селото зад дърветата
Либешево 40.36, 21.187778 Либешево Либешево
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Хрупища
Географска област	Костенария
Надм. височина	1000[1] m
Население	10 души (2021 г.)
Пощенски код	52200
Телефонен код	52200

География

Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1000 m надморска височина в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“. Землището на селото е малко - 6 km².^[1] Между Либешево и Мангила е гората Грижник.^[4]

История

В Османската империя

В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.^[5]

В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.^[6] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.^[7]

В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Либишово е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[8]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.^[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,^[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.^[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.^[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лебишево е обозначено като българско селище.^[14]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либишево има 38 къщи славяни християни.^[15] В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

Селото е бедно и жителите му традиционно ходят на гурбет, занимават се със земеделие - производство на жито и картофи и в по-малка степен със скотовъдство.^[1]

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

„

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[16]

“

По време на Гражданската война селото пострадва силно от нападения на проправителствени банди и населението му драстично намалява.^[1] В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.^[17]

Централната църква на селото е „Въведение Богородично“. Гробищната църква, разпололожена по пътя към Жиковищкия манастир е „Свети Илия“.^[17]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	323[1]	253[1]	247[1]	224[1]	85[1]	90[1]	56[1]	121[1]	88[1]	42	8	10

Личности

Родени в Либешево

• Атанас Борозов (? - 1905), гръцки андартски деец, убит от четата на Киряк Шкуртов, заради участието си в нападението над Мангила^[4]
• Вангел Алезотов (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство^[18]
• Исидор Ковачев (Ισίδωρος Κοβατσιάδης (1884 - 4 май 1947)), гръцки свещеник, убит от бойци на ДАГ^[19]
• Мито Христов Мичовски (? - 1904), член на българското църковно настоятелство в селото и на комитета на ВМОРО, заловен и измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите^{[20][21][22][23]}
• Петър Николов (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Вангел Алезотов, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство^[18]
• Петър Христов Шутков (? - 1904), измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите^{[20][24][22][23]}
• Стерьо Кирядов (Παπαστέργιος Κυράδης), гръцки свещеник в началото на XX век^[25]
• Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев^[26]

Починали в Либешево

• Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
• Яни Христов (? – 4 декември 1904), български революционер, деец на ВМОРО

По произход от Либешево

• Стерьос Ковациадис (р. 1970), гръцки художник, по произход от Либешево
• Христос Ковациадис (р. 1967), гръцки художник и политик, по произход от Либешево