Remove ads
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Са̀вяк или Са̀век (на гръцки: Βαμβακόφυτο, Вамвакофито, катаревуса: Βαμβακόφυτον, Вамвакофитон, до 1928 Σαβιάκον/, Савяко/н[2]) е село в Гърция, в дем Синтика (Сидирокастро) на област Централна Македония.[3]
Савяк Βαμβακόφυτο | |
— село — | |
Стенопис от църквата „Свети Георги“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Синтика |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 231 m |
Население | 1168 души (2001) |
Демоним | савеклии[1] |
Пощенски код | 623 00 |
Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия, на 5 километра южно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) и на 18,5 километра североизточно от Сяр.
Според Йордан Н. Иванов името може би е от сава̀к, дървена преграда за спиране и разпределяне на вода в канал.[4] Според други етимологии е от думата завет, тоест място на завет или от турската дума savaşçı, борец.[3]
Според изследванията на Йордан Н. Иванов допреди 200-250 години, селото се е намирало източно от днешното в местността Стария Савек, разположена в западните склонове на Шарлия.[5] Там днес има параклис „Свети Илия“, построен върху основите на по-стар храм. По-късно селото слиза в местността Свети Никола, а още по-късно на днешното си място.[3]
Селото се споменава като Савяк в османски преброителен дефтер от 1454 – 1455 година, като в него живеят 55 християнски семейства, от които шест са начело с вдовица, и едно ислямизирано семейство.[3] Селото е споменато в „Сярска хроника“ на отец Синодин от XVII век: „В 1622 година почина отец Маврудис от село Савикон (Σάβικον), човек на 60 години, иконом, поддържащ винаги сградите на църквата“. По-надолу селото е споменато като Савякон (Σαβίακον).[3]
През XIX век Савяк е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е възрожденска. В 1852 година пътешественика Василиос Николаидис казва, че Савяк има 150 семейства.[3] В 1876 година генералният консул в Сяр Йоанис Папакостопулос казва, че Савяк има 250 семейства и 1250 жители.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Савяк (Saviak) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.[6] В 1886 година военният Николаос Схинас показва Савяк като селище със 100 християнски семейства.[3] В 1889 година Стефан Веркович пише, че селото има 285 български къщи.[7] В същата 1889 година Спиридон Гопчевич споменава Савяк като селище с 460 къщи сърби християни.[3][8]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
„ | Савек, голямо село при подножието на Ляля до Сярското поле; то се намира на 1½ час на Ю от Валовища и е граница между Сярско и Демир Хисарско. Земледелци и кираджии. Църква „Св. Никола“, четат гръцки, и в училището учат по гръцки. 290 къщи българе.[9] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Савек брои 1600 жители, всичките българи-християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Савяк е 2080 жители, от които 1120 българи патриаршисти гъркомани и 960 българи екзархисти. В селото функционират българско начално училище с 1 учител и 40 ученици, както и гръцко начално училище с 2 учители и 38 ученици.[11] В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото има 1140 християни, от които 500 екзархисти и 640 православни, тоест патриаршисти.[8] На картата на Йоргос Кондоянис от 1910 година селото е посочено като християнско.[8] Гръцка военна статистика от 1912 година показва селото със 1250 жители, от които 650 „гърци славофони“ и 600 „българи схизматици“.[8]
В началото на ХХ век борбата между местните българи-екзархисти и гъркоманите-патриаршисти довежда до сбивания и убийства. След като гъркоманите успяват да се наложат и в църквата се служи само на гръцки език, а екзархистите не се задоволяват с малката църква „Свети Никола“ над селото, последните построяват отделна църква в Савек. До нея, в 1911 година построяват сграда на българското училище, която замества Толевата къща, служила преди това за тези цели.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Савяк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] На 16 октомври 1912 година трима савеклии са сред българите, изгорени от турците в казармата на Демир-Хисар.[1]
Савяк е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от български войскови части. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото става община, към която принадлежи и съседното Камарето.[3]
До 1915 година в селото са заселени 7 семейства с 50 души бежанци, а 80 души се изселват в България.[8]
В края на 1916 година, по време на Първата световна война, селото е окупирано от българската армия. След загубата на войната от България, през есента на 1918 година българите-екзархисти се преселват в България заедно с изтеглящата се българска войска.[5] По Ньойския договор са ликвидирани 37 имота.[8] През 1944 година, избягват още 15-20 семейства. Най-много наследници на бежанци от Савяк днес живеят в Петрич, Кулата, Сандански.[5]
В 1924 година Камарето се отделя от община Савяк в самостоятелна община.[3]
Общината иска да промени българското име на селото на Калитеа (тоест Хубава гледка на гръцки), но това име получава валовищката Баир махала[3] и през 1928 година Савяк е преименувано от гръцките власти на Вамвакофитон.[13] В селото са заселени трима мъже, бежанци след Малоазийската катастрофа.[8]
По време на Втората световна война, през март 1941 година гръцките власти заточават на остров Хиос трима савеклии, освободени през май същата година от германски войски. През 1942 година Димитър и Божидар Божикови пишат, че Савек има 166 къщи с около 1300 жители. Българският език е запазен „чист и старинен“, момите в селото пеят български народни песни. Гръцкото владичество е оказало своето влияние върху националното съзнание на част от жителите на Савек - гъркоманите.[1]
В 1997 година по закона „Каподистрияс“ общината се слива с дем Валовища (Сидирокастро). От 1 януари 2011 година по закона „Каликратис“ селото става част от новия дем Синтика.[3]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Кипарско[14] | Κηπάρσκο | Латомия | Λατομεία[15] | ливади и ниви ЮЗ от Савяк между селото и Кюприя,[14] от Кюприйско с делабиализация на ю[16] |
Дебелица[14] | Ντεμπέλιστα | Хондротопос | Χονδρότοπος[15] | местност З от Савяк[14] |
Секулица[14] | Σεκουλίτσα | Фреар | Φρέαρ[15] | хълмодолие[17] З от Савяк[14] |
Савяко[14][18] | Σαβιάκο | Орион | Όριον[15] | хълм на СЗ от Савяк (79 m)[14][18] |
Кая[14] | Καγιά | Врахос | Βράχος[15] | възвишение на С от Савяк[14] |
Година | Мъже | Жени | Общо |
---|---|---|---|
1913 | 593 | 586 | 1179 |
1920 | 290 | 305 | 595 |
1928 | 445 | 410 | 855 |
1940 | 581 | 572 | 1153 |
1951 | 618 | 667 | 1285 |
1961 | 1542 | ||
1971 | 1249 | ||
1981 | 1296 | ||
1991 | 1169 | ||
2001 | 1168 | ||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.