From Wikipedia, the free encyclopedia
Коба̀лища, още Куба̀лища или Кобалица (на гръцки: Κοκκινόγεια, Кокиногия, до 1927 година Κουμπάλιστα, Кубалиста[1]), е село в Гърция, в дем Просечен, област Източна Македония и Тракия.
| Кобалища Κοκκινόγεια | |
  Кобалища  Кобалища  Кобалища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Просечен |
| Надм. височина | 111 m |
| Население | 435 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 662 00 |
| Телефонен код | 2522 |
Селото е разположено в Драмското поле на 23 километра северозападно от Драма.[2] През селото минава суходолицата Сушица (Куручай), която идва откъм Руждене.[3]
Според Йордан Н. Иванов името вероятно е патронимично име от личното име *Кобил, от *ковил, от *копил(е). Но може да се предполага и от кобила (заради облика Кобилица, сравним с местното име Кобилица в Шар) с а вместо и поради кръстосване с гръцкото καβάλλης, работен кон от латинското caballus.[4]
В XIX век Кобалища е българско село в Драмска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангели“ в центъра на селото е от първата половина на века.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кобалища, на СЗ от Просочен 1 час разстояние. Това село е разположено до реката Панега, един час по-надолу от Елешките дупки. Нивя плодородни, изкарват най-добър тютюн. В църквата четат български. Има училищно здание без учител. 100 къщи български и остатъкът турци.[6] | “ |
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 50 български къщи и 90 турски.[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кобалища има 350 жители българи християни, 360 турци и 20 цигани.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година почти цялата християнска част на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година християнското население на Кобалища (Kobalichta) се състои от 440 българи екзархисти и в селото действа основно българско училище с един учител и 45 ученици.[10]
През 1910 година по инициатива на драмския мютесариф Тахсин Узер в селото е построена сграда на турско девическо училище, с осем класни стаи и два салона. Разрушена е и старата джамия и е построена нова. През 1912 година въпреки съпротивата на мюсюлманския Селски съвет по образование е разрешено на християнски деца да посещават мюсюлманското училище.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Кобалища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. По време на Първата световна война, от август 1916 до края на септември 1918 г. селото е в границите на военновременна България. В края на 1916 г., българското училище в Кобалища е възстановено.[13]
В 1920 година четирите махали на Кобалища са записани като отделни селища - Дервен (Δερβέν) с 277 жители, турци,[14] Калко (Кали) със 186 жители турци[15] Патилям със 153 жители[16] и Таксиархе с 239 жители, последните две са българските.[17]
Към 1918 година според Йордан Н. Иванов селото има 150 семейства – половината българи, половината турци, но има и две гагаузки семейства, дошли от съседните гагаузки села. Турците са изселени в 20-те години и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Кобалища е смесено местно-бежанско село с 219 семейства и 879 души бежанци.[18][19] Част от българите напускат след Първата световна война, част – в 1925 година и се настаняват в Неврокопско, Станимака, Пазарджик, а последните семейства – в 1944 година след изтеглянето на българските войски от района.[2] След Втората световна война населението намалява вследствие на изселване към големите градове.[19]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн и жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Яс тепе[20] | Γιὰς Τεπὲν | Дросерон | Δροσερόν[21] | връх в Щудер ЮИ от Калапот[20] |
| Буджак махала[20] | Μπουτσάκ Μαχαλᾶν | Ерипия | Ερείπια[21] | бивше село СЗ от Кобалища[20] |
| Чатал бунар[20] | Τσατάλ Μπουνάρ | Дикео | Δίκαιο[21] | връх в Щудер С от Кобалища[20] |
| Мешелики[20] | Μεσελίκω | Веланидиес | Βελανιδιές[21] | местност СЗ от Кобалища[20] |
| Бошнакия[20] | Μποσνάκια | Халасмата | Χαλάσματα[21] | местност СЗ от Кобалища[20] |
| Кузлукия[20] | Κουζλούκια | Ксекурасма | Ξεκούρασμα[21] | местност ЮЗ от Кобалища[20] |
| Гирчан[20] | Γκιρτσάν | Психотопос | Ψυχότοπος[21] | местност в Щудер С от Кобалища[20] |
| Куш тепе[20][22] | Κοὺς Τεπὲν | Спургитис | Σπουργίτης[21] | връх в Щудер (1087 m) С от Кобалища[20] |
| Юслук[20] | Γιουσλούκ | Метопо | Μέτωπο[21] | връх в Щудер СИ от Кобалища[20] |
| Джами махала[20] | Τζαμὶ Μαχαλά | Каливия | Καλύβια[21] | бивше село С от Кобалища[20] |
| Кара орман[20] | Καρὰ Ὀρμάν | Мавродасос | Μαυρόδασος[21] | гора и връх в Щудер СЗ от Кобалища[20] |
Алексо Димитров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал[23] Георги Титянов (1884 - 1913), български революционер от ВМОРО Иван Янев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилов, четата на Стоян Филипов, 1 рота рота на 14 воденска дружина[24] Илия Димитров (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[25] Костадин Титянов (1892 – 1975), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина, деец на ВМРО (обединена)[26] Кочо Павлов, български революционер от ВМОРО Кочо Димитров Балтаджиев (? – 1964), македоно-одрински деец от четата на Михаил Даев, емигрирал в България със семейството си през 1913 г., като първоначално се установява в Неврокоп, след това се мести в Хасково, а накрая се заселва в пазарджишкото село Мокрище, където умира Благой Костадинов Титянов (1927 – 2017), български лекар, по произход от Кобалища Екатерина Благоева Титянова (1958 – 2022), българска лекарка, по произход от КобалищаКонстантин Ангелов Титянов (р. 1962), български полицай, по произход от КобалищаSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
