Славчо Пирчев

Славейко (Славчо) Гигов Пирчев е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2]

Славчо Пирчев
български офицер и революционер
Роден	8 януари 1886 г. Брезник, Княжество България
Починал	21 януари 1973 г. (87 г.) София, Народна република България
Славчо Пирчев в Общомедия

Биография

Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) – Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред – Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) – Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Славчо Пирчев е роден на 8 януари 1886 година в Брезник, където и завършва прогимназия.

През 1906 година като четник при демирхисарския войвода Алексо Стефанов навлиза в Македония. През 1907 година е четник при велешкия войвода Иван Наумов – Алябака.^[3] На 17 юни 60 членната чета навлиза в Македония през Кюстендил и участва в сраженията на Ножот. Славчо Пирчев е определен за битолски войвода в януари 1908 година.

Преди началото на Балканската война Славчо Пирчев е определен за войвода на партизански отряд № 20, който заминава за Битолското поле. На 12 октомври 1912 година 13 чети, между които и тези на войводите Васил Чекаларов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Иван Попов и Славчо Пирчев водят цял ден сражение с турските войски при село Конопище. Турците са заплашени от обграждане панически се разбягват. На 16 октомври четата на Славчо Пирчев води сражение с турски аскер при Горничево, а на 2 – 3 ноември, заедно с четата на Алексо Стефанов, подпомагат превземането на Битоля със спомагателни сражения при Боище и Гопеш.

Чета № 20 на МОО с командир Славчо Пирчев
	Димитър Талев	30	Битолско	Чарлия[4]
	Петър Павлов		Битолско	Облаково[5]
	Силян (Симян) Божинов	28	Битолско	Бабино[6]

Славчо Пирчев се изтегля в заетата от българската армия част на Македония, за да не попадне в сръбски плен. По-късно служи в 1 рота на 11 сярска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.^[7]

През Първата световна война Славчо Пирчев е взводен командир в Пети пехотен македонски полк.^[8] Участва в прочистването на сръбските чети във Вардарска Македония^[9] и в потушаването на Топлишкото въстание като командир на партизански взвод.^[10]

След 1919 година се включва във възстановената от Тодор Александров ВМРО. Умира на 21 януари 1973 година в София, ул. Киевска /Баучер/ 38.

• 
  Пирчев вляво
• 
  Печат на Пирчев
• 
  Четата на Пирчев
• 
  Сертификат за участие на Пирчев в Македоно-одринското опълчение

Бележки

1. Кратка биография на Славчо Пирчев на сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129 – 130.
3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 527.
6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 572, 892.
8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 360.
9. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.59.
10. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.