Георги Гочев (революционер)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Георги (Гошо, Гьошо) Коцев Гочев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната македонска революционна организация.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Гочев.
| Георги Гочев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография
Георги Гочев е роден през 1878 в град Щип, тогава в Османската империя.[1] Баща му Коце Гочев и брат му Пане Гочев са също революционери от ВМОРО.[2] В 1895 година завършва Кюстендилското педагогическо училище и работи като учител. Влиза във ВМОРО. През лятото на 1898 година властите го задържат, осъден е на 3 години и лежи Куршумли хан в Скопие.
В 1903 година работи за Централния комитет в Солун, като води шифрованата кореспонденция на комитета и участва в организирането на канали за пренос на оръжие от Гърция. По-късно е помощник на задграничните представители Борис Сарафов и Иван Гарванов. През март 1908 година става помощник на Славчо Абазов в ръководството на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО.[3][4] Поддържа близки контакти с Христо Матов и Тодор Александров.[5] Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на партизанска чета №32, като подпомага сръбските войски в Кратовско,[6] заедно с чета №31 на Стоян Мишев.[7] Заедно с четите на Славчо Абазов и Ефрем Чучков завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите.[8] По-късно е в четата на Иван Бърльо и в щаба на 15 щипска дружина.[9]
След войните участва във възстановяването на революционната организация. Присъства на Седмия конгрес на ВМРО в 1928 година.[12]
Умира на 7 март 1942 година в София.[13]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.