Витамин C

Витамин C (произнася се витамѝн це), наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, е водоразтворим витамин. Брутната му формула е C₆H₈O₆ и е с моларна маса 176,13 g/mol. Оставен на въздуха, даже при стайна температура, се окислява бързо.

Витамин C
Свойства
Формула	C₆H₈O₆
Моларна маса	176,032 u
Точка на топене	192 °C
Идентификатори
CAS номер	50-81-7
PubChem	54670067
ChemSpider	10189562
DrugBank	DB00126
KEGG	C00072
ChEBI	29073
ChEMBL	CHEMBL196
ATC	G01AD03
SMILES	OC[CH](O)[CH]1OC(=O)C(=C1O)O
InChI	InChI=1S/C6H8O6/c7-1-2(8)5-3(9)4(10)6(11)12-5/h2,5,7-10H,1H2/t2-,5+/m0/s1
InChI ключ	CIWBSHSKHKDKBQ-JLAZNSOCSA-N
UNII	PQ6CK8PD0R
Gmelin	506552
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Витамин C в Общомедия

Поради големия брой благоприятни ефекти върху човешкия организъм витамин C се използва като хранителна добавка (Е-номер Е300), включва се в редица лекарства против грипни и простудни заболявания и в България може да се закупи от аптека без рецепта, под формата на таблетки или ампули.

Физиологична роля

Важността на аскорбиновата киселина за животните и човека е известна отдавна. В България един от първите изследователи и популяризатори на значението ѝ за организмите е проф. Иван Митев с книгата си „Витамините“, издадена през 1941 г. Най-известната роля на аскорбата в животинските организми е като антиоксидант и при синтеза на колаген. Именно блокирането на колагеновия синтез е причината за така разпространената в миналите векове болест скорбут (Smirnoff, 1996). В растенията аскорбатът има не по-малко важни функции, като основната е антиоксидантната.

L-аскорбат, структурна формула

1. Антиоксидант.
2. Ензимен кофактор. Аскорбатът е кофактор на набор от хидроксилиращи ензими, например пролил и лизилхидроксилази.
3. Електронен транспорт. In vitro аскорбатът е донор за фотосинтетичния и митохондриалния транспорт.
4. Синтез на оксалати и тартарати при растенията.
5. Аскорбатът има регулаторна роля за растежа и деленето на растителните клетки.
6. Аскорбатът и неговите окислени форми участват в поддържането на редокс-статуса на клетките, наред с глутатиона (Noctor & Foyer, 1998).
7. При животните е прекурсор на колагена.

Абсорбция, транспорт и екскреция

Аскорбиновата киселина се абсорбира в тялото чрез активен транспорт и проста дифузия. Натрий-зависимите хексозни транспортери (GLUTs) и Na-аскорбат ко-транспортерите (SVCTs) са необходими за абсорбцията на витамин С. SVCT1 и SVCT2 вкарват редуцираната му форма през мембраната. GLUT1 и GLUT2 са глюкозни транспортери и вкарват само дехидро-формата на аскорбиновата киселина.^[1] Въпреки че дехидроаскорбиновата киселина се абсорбира много по-бързо от аскорбата, количеството дехидроаскорбинова киселина в плазмата и тъканите в нормално състояние е ниско, защото клетките бързо редуцират дехидро-формата до аскорбат.^[2] Заради това доминиращата транспортна система за витамин С в тялото са протеините SVCT.

Белтъците SVCT2 отговарят за транспорта на витамин С в почти всички клетки^[3] с изключение на червените кръвни клетки, които губят тези протеини при узряването си. Генетично модифицирани животни с премахнатия ген умират малко след раждането,^[4] което вероятно означава, че транспортирането на витамин С помощта на SVCT2 е необходимо за живота.

Препоръчителният дневен прием на аскорбинова киселина е обект на спорове. Изглежда степента на резорбция намалява с увеличаване на приетата доза (Levine, 1996). Вътреклетъчната концентрация на витамин С е една и съща при 30 и 60 mg дневна доза, а при 100 mg се наблюдава насищане на неутрофили, моноцити и лимфоцити. Бионаличността е пълна при 200 mg, но не и при по-високи дози. Уринна екскреция не се наблюдава при дози под 100 mg, a почти цялото абсорбирано количество се екскретира при доза от 500 mg. Пълно насищане на кръвната плазма се наблюдава при 1000 mg, за сметка на намалена бионаличност и увеличена уринна екскреция.^[5] Дневният препоръчителен прием зависи от възрастта и пола: ^[6]

• 1 – 3 години – 15 mg
• 4 – 8 години – 25 mg
• 9 – 13 години – 45 mg
• 14 – 18 години момичета – 65 mg
• 14 – 18 години момчета – 75 mg
• над 18 години жени – 75 mg
• жени по време на бременност – 85 mg
• жени по време на кърмене – 120 mg
• над 18 години мъже – 90 mg.

Концентрациите на аскорбат над прага на бъбречната реабсорбция преминават свободно в урината и се екскретират. При високи дози (няколкостотин mg на ден за хора) аскорбатът се натрупва в тялото, докато плазмените нива достигнат прага на бъбречна резорбция, който е около 1,5 mg/dL за мъже и 1,3 mg/dL за жени. Концентрации в плазмата, по-високи от тези стойности (смята се, че представляват пренасищане), бързо се екскретират с урината, като намаляват два пъти на всеки 30 минути. Концентрации под този праг се задържат от бъбреците и се екскретират много по-бавно. При спиране на приема на витамин C около 83-тия ден се появяват първите симптоми на скорбут.^[7]

Съдържание в храните

Витамин С е едно от най-важните хранителни вещества, нужни на организма и е широко разпространен в естествения му вид. Съдържа се основно в плодовете и зеленчуците, най-вече тропични и цитрусови плодове, шипка, черни боровинки, люти чушки, касис, пресни чушки, брюкселско зеле, лимонена кора, магданоз, копър, броколи, карфиол, червено зеле, ягоди и др.

Най-богатите храни на витамин С ^[6]

№	Храна	Съдържание на витамин С [mg] в 100 g продукт	Забележка
1	Какаду слива	3150 [8]	Минимум 1000, Максимум 5300. [6]
2	Каму-каму (Съмнителна Мирциария)	2145 [9]	Максимум 2800 [6]
3	Ацерола	1650	Минимум 1000, Максимум 3300. [10]
4	Облепиха (Морски зърнастец)	700
5	Амла (Индийско цариградско грозде)	445
6	Шипка	425
7	Черна боровинка	до 250
8	Люта чушка	240
9	Гуава	230
10	Касис	200
11	Жълта чушка	185
12	Червена чушка	140
13	Брюкселско зеле	48 [11] ÷ 247
14	Магданоз	133
15	Лимон – кора	129
16	Кейл	120
17	Киви	90
18	Копър	85
19	Карфиол	70 [11]
20	Броколи	49 [11] ÷ 89,2
21	Червено зеле	63 [11]
22	Портокал	53,2 ÷ 71
23	Папая	60,9
24	Ягода	58,8
25	Лимон	53
26	Ананас	47,8
27	Спанак	32 ÷ 72 [12]
28	Помело	30 ÷ 53
29	Зеле	36,6
30	Грейпфрут	33,3
31	Зелен лимон (Лайм, Лимета)	29,1
32	Мандарина	26,7
33	Малина	26,2
34	Хрян	24,9
35	Кисело зеле	15 [13]÷ 33 [14]
36	Къпина	21
37	Кимчи	21
38	Картоф	19,7
39	Домат	13,7 ÷ 19,1
40	Червена боровинка	до 17
41	Вишна	15
42	Дюля	15
43	Череша кисела	10
44	Слива	9,5
45	Тиква	9
46	Банан	8,7
47	Череша сладка	7
48	Морков	5
49	Джинджифил	5
50	Човешко мляко	5
51	Цвекло	4,9
52	Ябълка	4,6
53	Круша	4,3
54	Овче мляко	4,2
55	Кокосов орех	3,3
56	Целина	3,1

Бележки

1. www.jbc.org
2. www.sciencedirect.com
3. www.ncbi.nlm.nih.gov
4. www.ncbi.nlm.nih.gov
5. www.ncbi.nlm.nih.gov
6. Топ 10 на храните с най-високо съдържание на витамин С, Nutrima, 17 март 2020.
7. www.tandfonline.com
8. Terminalia ferdinandiana, tropical.theferns.info.
9. Витамин С, каму-каму и каму-камубуча Архив на оригинала от 2020-09-28 в Wayback Machine., Маги Пашова.
10. Гладкова В. Н. – Семейство мальпигиевые (Malpighiaceae). // Жизнь растений. В 6-ти т. Т. 5. Ч. 2. Цветковые растения / Под ред. А. Л. Тахтаджяна. — М.: Просвещение, 1981. — С. 283—284.
11. Зеле, Fitnes-bg – фитнес и бодибилдинг
12. Ирена Стефанова – Спанак – вкусен, полезен и достъпен, 24.10.2010.
13. Nutritiondata, facts, 25.4.2020.]
14. Киселото зеле – истинска витаминозна бомба, Factor, 8.11.2017.

Външни препратки

Листовка за витамин С / Упътване за употреба