Моноцит

Моноцитите (от от старогръцки: μονος — един и κύτος — вместилище, клетка) са големи по размер левкоцити от групата на мононуклеарните макрофаги, като размерите им в проби от кръв достигат 15 – 22 микрона.^[1][2] Веднъж оказали се в кръвообращението, те циркулират там 1 – 2 дни, след което се установяват в тъканите и се превръщат в резидентни макрофаги. Моноцитите са носители на вродения имунитет и притежават повърхностно разположени рецептори, разпознаващи „патерна“ или белтъчните структури на основните патогени. Благодарение на тях те са способни да се преместват в огнището на инфекция, да отделят цитокини и да участват във фагоцитозата.

Пространствен модел на моноцит

Източници

1. Palmer L, Briggs C, McFadden S, et al. ICSH recommendations for the standardization of nomenclature and grading of peripheral blood cell morphological features. Int J Lab Hematol. 2015;37(3):287-303. doi:10.1111/ijlh.12327
2. Steve, Paxton и др. The Leeds Histology Guide // {{{journal}}}. 28 April 2018. Архивиран от оригинала на 11 October 2017.