Къпина

Къпината^[1] (Rubus) е род храсти от семейство розови (Rosaceae).

Къпина

Rubus fruticosus

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) подсемейство: Rosoideae род: Къпина (Rubus)

Научно наименование

Rubus Linnaeus, 1753

Синоними

Parmena Greene, 1906

Къпина в Общомедия

[ редактиране ]

Известни са около 250 вида, разпространени в Европа, Северна Америка и Средна Азия. В България растат около 45 – 50 вида, предимно в равнинните местности, по сухи хълмове и по скалистите части на планините. Селекционирани са около 100 сорта.

Плодовете съдържат 4 – 8 % захари, 0,8 – 1,4% органични киселини, витамин C, каротин и др. Използват се в прясно състояние и преработени (сиропи, сокове, нектари, компоти, конфитюри, вина и замразени). Продължителността на активно използване на растението е 12 – 15 години.

Къпините са и много добър антиоксидант. Според дългогодишни изследвания на Американския щатски департамент по земеделието (USDA), къпините заемат второто място в скалата – „Капацитет за абсорбиране на кислородни радикали“ (Oxygen Radical Absorbent Capacity) -340 (ORAC стойност на 1 г плод).

Къпина Blackberries, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 181 kJ (40 kcal) Въглехидрати 9.61 g       Нишесте 0 g       Захари 4.88 g       Сукроза 0.07 g       Глюкоза 2.31 g       Фруктоза 2.4 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0.07 g       Галактоза 0.03 g    Влакна 5.3 g Мазнини 0.49 g    Наситени 0.014 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.047 g    Полиненаситени 0.28 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1.39 g Вода 88.15 g Пепел 0.37 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 128 μg Тиамин (B1) 0.02 mg Рибофлавин (B2) 0.026 mg Ниацин (B3) 0.646 mg Пантотенова к-на (B5) 0.276 mg Пиридоксин (B6) 0.03 mg Фолиева к-на (B9) 25 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 21 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 1.17 mg Витамин K 19.8 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 29 mg Желязо, Fe 0.62 mg Магнезий, Mg 20 mg Фосфор, P 22 mg Калий, K 162 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 0.53 mg Мед, Cu 0.165 mg Манган, Mn 0.646 mg Селен, Se 0.4 μg   Аминокиселини Холин 0.0085 g   Други Къпина в Общомедия

Популярни култивирани сортове

• Бойсен
• Бразос
• Дароу
• Елдорадо
• Йънг
• Ранжер
• Смутстем
• Торнфрий
• Уилсън
• Харвест
• Ърли

В българския фолклор

В българската фолклорна традиция къпината е смятана за творение на дявола, с което той се стреми да съблазни хората, тъй като къпините започват да зреят преди гроздето, което пък е приемано за дар от Бог. По тази причина има забрани да се ядат къпини преди да се освети и яде първото грозде, което според обичая става на Преображение Господне.^[2]

Други

На къпината са наречени улиците „Къпина“ (Карта) и „Къпинка“ (Карта) в квартал „Драгалевци“ в София.

Източници

1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 198. с. страница 233.
2. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 686.