From Wikipedia, the free encyclopedia
Праиндоевропскиот јазик (ПИЕ) е реконструиран јазик и заеднички предок на сите индоевропски јазици.[1] Не постои директен запис за праиндоевропскиот јазик; неговите предложени карактеристики се изведени со лингвистичка реконструкција од документираните индоевропски јазици.[2]
Проиндоевропски јазик | |
---|---|
ПИЕ | |
Реконструкција од | Индоевропските јазици |
Регион | Понтско-касписката Степа |
Ера | ок. 4500 – ок. 2500 п.н.е. |
Научниците предложиле повеќе хипотези за тоа кога, каде, и од кого бил зборуван PIE. Курганската хипотеза, за прв пат предложена во 1956 од Марија Гимбутас, станала најпопуларна.[б 1] Според неа првичните говорници на PIE потекнувале од Јамната култура, која е поврзана со погребување на мртвите во кургани (погребни могили) во Понтско-касписката Степа северно од Црното Море.[7]:305–7[8] Според оваа теорија, овие луѓе биле номади-сточари кои го припитомиле коњот, што им овозможило да се движат низ Европа и Азија со коли и кочии.[8] До почетокот на третиот милениум п.н.е., тие се прошириле низ Понтско-касписката Степа и во источна Европа.[9]
Фамилија | Прајазик | Опис | Изумрени јазици | Современи наследници |
---|---|---|---|---|
Анадолски | праанадолски | Денес се сите изумрени, а најдобро документиран е хетскиот јазик. | хетски, лувиски, палајски, ликиски, лидиски, кариски, писидиски, сидетски | Не постојат живи наследници на праанадолскиот јазик. |
Тохарски | пратохарски | Гранка на изумрени јазици познати од ракописи кои датираат од 6ти до 8ми век од нашата ера пронајдени во северозападна Кина. | тохарски A, тохарски B | Не постојат живи наследници на пратохарскиот јазик. |
Италски | праиталски | Во оваа група спаѓале повеќе јазици, меѓутоа сите денешни преживеани јазици се потомци на латинскиот. | латински, фалиски, умбриски, оскански, афроромански, далматински | португалски, галисиски, шпански, ладино, каталонски, окситански, француски, италијански, реторомански, романски, влашки, сардински, корзикански, венецијански, латински (како литургиски јазик на католичката црква и официјален јазик на Ватикан), пикардски, мирандски, арагонски, валонски, пиемонтски, ломбардски, наполитански, сицилиски, емилијаноромањолски, лигурски |
Келтски | пракелтски | Некогаш зборувани низ цела Европа, а денес главно се ограничени на нејзиниот северозападен дел. | галски, келтиберски, пиктски, кумбриски, староирски, средновелшки | ирски, шкотски, велшки, бретонски, корнски, мански |
Германски | прагермански | Се разграниле на: западногермански, источногермански (денес изумрени) и северногермански јазици. | староанглиски, старонордиски, готски, старогорногермански, старосаксонски, вандалски, бургундски, кримскоготски, норн | англиски, германски, африканс, холандски, јидиш, норвешки, дански, шведски, фризиски, исландски, фарски, луксембуршки, шкотски, лимбуршки. |
Балто-словенски | прабалтословенски | Се разграниле на балтички и словенски јазици. | пруски, старословенски, јатвиншки, селонски, полапски, кнаански | Балтички: латвиски и литвански
Словенски: руски, украински, белоруски, полски, чешки, словачки, лужички, српско-хрватски, бугарски, словенечки, македонски |
Индоирански | праиндоирански | Се разграниле на индоариски, ирански и нуристански јазици. | ведски санскрит, пали, пракритски јазици; староперсиски, партски, азарски, мидиски, елу, согдиански, сака, авестиски, бактриски | Индоариски: хиндустански (хинди и урду), маратски, силхетски, бенгалски, асамски, одија, конкани, гуџаратски јазик, непалски, догри, ромски, синдски, маитхили, синхалски, малдивски, пенџапски, кашмирски, санскрит (оживеан);
Ирански: персиски, паштунски, белуџиски, курдски, зазански, осетски, лурски, талишки, татиски, гилански, мазендерански, семнански, јагнобски; нуристански |
Ерменски | праерменски | Се разгранил на источноерменски и западноерменски. | класичен ерменски | ерменски |
Хеленски | прагрчки | антички грчки, антички македонски | грчки, цаконски | |
Албански | праалбански | Албанскиот е единствениот современ јазик кој припаѓа на засебна гранка на индоевропската јазична фамилија.[10] | илирски (спорно)
дако-тракиски (спорно) |
албански |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.