Пловдив (област)

Област Пловдив (също и Пловдивска област) е област в България. Разположена е в централната част на Южна България на площ от 5972,9 km² (5,4% от територията на държавата) и има население 634 497 души по окончателни данни от преброяване 2021.^[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.

---

Област Пловдив Plovdiv
Области в България
Област Пловдив на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Южен централен район за планиране
Областен център	Пловдив
Площ	5972.89 km²
Население	631 516 души (31 декември 2022 г.)
Общини	18
БВП (2021)	10 333 000 000 лв.[1]
МПС код	РВ
Официален сайт	www.pd.government.bg
Административно деление на областта
Пловдив в Общомедия

На север областта граничи с област Ловеч, на изток – с област Стара Загора, на югоизток – с областите Хасково и Кърджали, а на юг – с област Смолян. Западната ѝ граница е с област Пазарджик, а северозападната – със Софийска област. Пощенските кодове на населените места в област Пловдив са от 4000 (за град Пловдив) до 4399. МПС-кодът ѝ е РВ.

Населени места

Населени места в област Пловдив (градовете са с удебелен шрифт):

Общини (18 на брой)	Населени места (212 на брой – 18 града и 194 села)	Брой и вид
		Градове	Села	Общо
Асеновград	Асеновград, Бачково, Боянци, Бор, Врата, Горнослав, Добростан, Долнослав, Жълт камък, Златовръх, Избеглии, Нови извор, Изворово, Козаново, Конуш, Косово, Леново, Лясково, Мостово, Мулдава, Нареченски бани, Новаково, Орешец, Патриарх Евтимово, Стоево, Сини връх, Тополово, Три могили, Узуново, Червен	1	28	29
Брезово	Бабек, Борец, Брезово, Върбен, Дрангово, Зелениково, Златосел, Отец Кирилово, Пъдарско, Розовец, Свежен, Стрелци, Сърнегор, Тюркмен, Чехларе, Чоба	1	15	16
Калояново	Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлии, Дълго поле, Житница, Иван Вазово, Калояново, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево Конаре, Сухозем, Черноземен	0	15	15
Карлово	Баня, Бегунци, Богдан, Васил Левски, Ведраре, Войнягово, Горни Домлян, Домлян, Дъбене, Иганово, Калофер, Каравелово, Карлово, Климент, Клисура, Куртово, Кърнаре, Марино поле, Московец, Мраченик, Певците, Пролом, Розино, Слатина, Соколица, Столетово, Христо Даново	4	23	27
Кричим	Кричим	1	0	1
Куклен	Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян, Яврово	1	5	6
Лъки	Балкан махала, Белица, Борово, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Лъки, Манастир, Четрока, Югово	1	10	11
Марица	Бенковски, Войводиново, Войсил, Граф Игнатиево, Динк, Желязно, Калековец, Костиево, Крислово, Маноле, Манолско Конаре, Радиново, Рогош, Скутаре, Строево, Трилистник, Труд, Царацово, Ясно поле	0	19	19
Перущица	Перущица	1	0	1
Пловдив	Пловдив	1	0	1
Първомай	Брягово, Буково, Бяла река, Виница, Воден, Градина, Добри дол, Драгойново, Дълбок извор, Езерово, Искра, Караджалово, Крушево, Поройна, Православен, Първомай, Татарево	1	16	17
Раковски	Белозем, Болярино, Момино село, Раковски, Стряма, Чалъкови, Шишманци	1	6	7
Родопи	Белащица, Бойково, Браниполе, Брестник, Брестовица, Дедово, Златитрап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово	0	21	21
Садово	Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Садово, Селци, Чешнегирово	1	11	12
Сопот	Анево, Сопот	1	1	2
Стамболийски	Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село, Стамболийски, Триводици	1	4	5
Съединение	Голям чардак, Драгомир, Любен, Малък чардак, Найден Герово, Неделево, Правище, Съединение, Царимир, Церетелево	1	9	10
Хисаря	Беловица, Красново, Кръстевич, Мало Крушево, Михилци, Мътеница, Ново Железаре, Паничери, Старо Железаре, Старосел, Хисаря, Черничево	1	11	12

Население

Численост на населението

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Пловдив, според преброяванията през годините:^[3]

Общини	Площ (в км2)	1934 (31.12.1934)	1946 (31.12.1946)	1956 (1.12.1956)	1965 (1.12.1965)	1975 (2.12.1975)	1985 (4.12.1985)	1992 (4.12.1992)	2001 (1.3.2001)	2011 (1.2.2011)	2021 (7.9.2021)
Общо	5993,524	452 099	520 567	571 012	656 985	727 010	761 626	739 694	715 816	683 027	634 497
Асеновград	665,391	48094	54127	55590	64564	68962	72451	69109	67235	64034	57601
Брезово	465,405	23981	23973	20815	16886	14049	11503	10396	8837	7298	6170
Калояново	347,452	23526	25114	24588	21786	19032	16671	15144	13649	11879	10598
Карлово	1059,182	45876	50312	54910	64177	68754	68341	64595	59292	52307	46784
Кричим	54,895	4515	6026	6992	9600	8687	9441	8761	8535	8409	7245
Куклен	148,375	8143	8554	7147	7499	7794	7281	6408	6556	6431	6276
Лъки	292,511	4640	5169	6193	7912	6333	6067	5199	4044	2902	2220
Марица	342,657	23642	27283	30197	30762	32392	32498	32130	32332	32438	32154
Перущица	48,719	5536	6284	5975	6138	5875	5720	5586	5387	5058	4298
Пловдив	101,981	101265	128589	164853	229043	299638	342050	341058	338224	338153	319612
Първомай	521,590	41210	43976	43635	41025	39263	36785	34650	31160	25883	21807
Раковски	263,963	21916	25823	27508	28463	27873	29784	28522	28383	26381	25893
Родопи	523,729	30157	34248	33069	35903	37515	36110	34983	34259	32602	32689
Садово	192,859	17683	19716	19804	20043	19384	17922	17007	16786	15604	14766
Сопот	56,003	3312	4602	6098	8266	10535	12152	11774	10986	9827	8375
Стамболийски	61,270	6591	10095	16024	21967	22585	23153	23064	22303	20771	18107
Съединение	297,992	17427	19905	20273	18689	16517	14358	13348	12182	10450	9310
Хисаря	549,550	24585	26771	27341	24262	21819	19339	17960	15666	12600	10592

Прираст на населението

Естествен прираст

Демография на населението
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2000	9,9‰	13,3‰	-4,3‰
2001	8,7‰	13,1‰	-4,4‰
2002	8,5‰	13,4‰	-4,9‰
2003	8,8‰	13,4‰	-4,6‰
2004	9,1‰	13,0‰	-3,9‰
2005	9,2‰	13,7‰	-4,5‰
2006	9,4‰	13,9‰	-4,5‰
2007	9,9‰	14,0‰	-4,1‰
2008	10,3‰	13,8‰	-3,5‰
2009	10,9‰	13,4‰	-2,5‰
2010	10,3‰	13,9‰	-3,6‰
2011	10,0‰	13,8‰	-3,8‰
2012	9,8‰	14,3‰	-4,5‰
2013	9,6‰	13,6‰	-4,0‰
2014	9,8‰	14,1‰	-4,3‰
2015	9,9‰	14,7‰	-4,8‰
2016	9,5‰	14,6‰	-5,1‰
2017	9,6‰	14,7‰	-5,1‰
2018	9,5‰	14,7‰	-5,2‰
2019	9,3‰	14,6‰	-5,3‰
2020	9,1‰	17,4‰	-8,3‰
2021	9,3‰	20,6‰	-11,3‰
2022	9,7‰	17,1‰	-7,4‰
2023	9,7‰	14,5‰	-4,8‰

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[4][5]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		715 816	683 027	100.00	100.00
Българи		621 338	540 303	86.80	79.10
Турци		52 499	40 255	7.33	5.89
Цигани		30 196	30 202	4.21	4.42
Други	Руснаци	1151	3985	0.16	0.58
	Арменци	3140		0.43
	Власи	214		0.02
	Македонци	299		0.04
	Гърци	766		0.10
	Украинци	197		0.02
	Евреи	161		0.02
	Румънци	9		под 0.01
	Други	1337		0.18
Не се самоопределят		2869	5628	0.40	0.82
Неотговорили		1640	62 654	0.22	9.17

Общини

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Община	Численост							Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	683 027	540 303	40 255	30 202	3985	5628	62 654	79.10	5.89	4.42	0.58	0.82	9.17
Асеновград	64 034	45 242	11 826	633	106	451	5776	70.65	18.46	0.98	0.16	0.70	9.02
Брезово	7298	5695	34	1094	13	23	439	78.03	0.46	14.99	0.17	0.31	6.01
Калояново	11 879	10 369	549	742	15	23	181	87.28	4.62	6.24	0.12	0.19	1.52
Карлово	52 307	39 586	2696	5781	269	171	3804	75.68	5.15	11.05	0.51	0.32	7.27
Кричим	8409	4652	1646	564	44	1279	224	55.32	19.57	6.70	0.52	15.20	2.66
Куклен	6431	3631	1750	516	12	98	424	56.46	27.21	8.02	0.18	1.52	6.59
Лъки	2902	2572	65	1	5	44	215	88.62	2.23	0.03	0.17	1.51	7.40
Марица	32 438	25 539	897	1977	58	363	3604	78.73	2.76	6.09	0.17	1.11	11.11
Перущица	5058	3358	7	1552	8	22	111	66.38	0.13	30.68	0.15	0.43	2.19
Пловдив	338 153	277 804	16 032	9438	3105	2487	29 287	82.15	4.74	2.79	0.91	0.73	8.66
Първомай	25 883	20 552	2092	1526	28	114	1571	79.40	8.08	5.89	0.10	0.44	6.06
Раковски	26 381	21 899	97	1677	40	53	2615	83.01	0.36	6.35	0.15	0.20	9.91
Родопи	32 602	22 410	1325	841	80	165	7781	68.73	4.06	2.57	0.24	0.50	23.86
Садово	15 604	10 932	397	795	22	60	3398	70.05	2.54	5.09	0.14	0.38	21.77
Сопот	9827	8377	190	187	108	37	928	85.24	1.93	1.90	1.09	0.37	9.44
Стамболийски	20 771	17 739	386	1620	45	190	791	85.40	1.85	7.79	0.21	0.91	3.80
Съединение	10 450	8678	183	787	14	20	768	83.04	1.75	7.53	0.13	0.19	7.34
Хисаря	12 600	11 268	83	471	13	28	737	89.42	0.65	3.73	0.10	0.22	5.84

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[6]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	715 816	100.00
Български	620 014	86.61
Турски	56 696	7.92
Цигански	27 737	3.54
Други	7274	1.01
Не се самоопределят	2455	0.34
Непоказано	1640	0.22

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[7][8]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	715 816	683 027	100.00	100.00
Православие	608 226	428 078	84.96	62.67
Католицизъм	23 122	19 502	3.23	2.85
Протестантство	3913	6183	0.54	0.90
Ислям	62 595	36 319	8.74	5.31
Друго	2772	1087	0.38	0.15
Нямат	–	12 528	–	1.83
Не се самоопределят	13 548	31 575	1.89	4.62
Непоказано	1640	147 755	0.22	21.63

Язовири

• Язовир Пясъчник – възможен риболов на Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом, Толстолоб, Речен кефал, Бял амур;
• Язовир Климент – възможен риболов на Уклей;
• Язовир Брягово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Бяла мряна, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
• Язовир Езерово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
• Язовир Доспат – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Костур, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва, Сивен;
• Язовир Мечка – възможен риболов на: Речен кефал, Костур;
• Язовир Домлян – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Лин, Морунаш, Костур, Сом, Дъгова /американска/ пъстърва, Толстолоб;
• Язовир 40-те извора – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур;
• Язовир Леново – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Костур, Щука, Толстолоб;
• Язовир Сушица – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бяла риба, Щука, Речна пъстърва, Толстолоб;
• Язовир Избеглии – възможен риболов на Уклей;
• Язовир Кавака – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом;
• Язовир Соколица – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Сом, Толстолоб;
• Язовир Сопот – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва;
• Язовир Червен – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Шаран, Бял амур, Костур, Щука, Сом;
• Язовир Алмалъка – възможен риболов на Уклей.^[9]

Икономика

Икономически показатели за Област Пловдив

Показател	Мерна единица	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017
БВП	млн.лв.	5539	6062	6178	6374	6273	6861	7546	8123
Дял в БВП на страната	%	7,5	7,6	7,6	7,8	7,5	7,7	8,0	8,0
БВП на човек от населението (лв)	лв.	7924	8888	9087	9394	9268	10 173	11 222	12 112
Население	брой	696 300	680 884	678 860	678 197	675 586	673 283	671 573	669 796
Среден списъчен брой на наети лица по трудово и служебно правоотношение	брой	208 438	207 599	205 876	203 933	207 057	208 990	214 899	220 592
Средна годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение	лв.	6462	6889	7418	7922	8504	9084	9911	10 771
Коефициент на икономическа активност	%	64,9	64,2	67,7	70,7	71,7	68,8	66,5	73,6
Коефициент на безработица	%	8,5	8,8	11,2	13,4	13,1	9,6	6,7	4,8
ПЧИ	млн.евро	1118	1259	1340	1648	1546	1592	1731	1895

БДС по икон. сектори 2017 г.   Аграрен (4%)   Индустрия (39%)   Услуги (57%)

Наети лица по отрасли 2014 г.   Промишленост (34%)   Търговия (16%)   Образование (8%)   Здравеопазване (7%)   Транспорт (6%)   Други (29%)

Източник НСИ^[10]

Топ 10 компании по оборот през 2015 г.^[11]

	Компания	Оборот (млн.лв.)	Печалба (млн.лв.)
1.	Дафна груп ООД	923,6	12,6
2.	ЕВН България Електро снабдяване ЕАД	705,3	2,9
3.	КЦМ 2000 АД	604,8	– 11,1
4.	КЦМ АД	602,4	– 19,9
5.	Табако Трейд ООД	582,5	2,7
6.	„Либхер – Хаусгерете Марица“ ЕООД	397,5	28,0
7.	Хъс ООД	373,4	9,7
8.	ЕВН България Електро разпределение ЕАД	293,9	55,4
9.	Табако Венчърс ООД	261,0	0,6
10.	„ПИМК“ ООД	241,8	26,0

Източници

1. www.nsi.bg
2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 19 февруари 2021
4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
5. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
6. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
7. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 9 октомври 2017.
8. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
9. сайт Община Пловдив
10. НСИ
11. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 316, 340 стр.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно област Пловдив
• Областен управител на област с административен център – Пловдив
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви