Костиево

Костиево е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив. Населението му е около 1867 души^[1] (15 март 2024).

Костиево
Костиево 42.179008, 24.62353 Костиево
Общи данни
Население	1867 души[1] (15 март 2024 г.) 78,8 души/km²
Землище	23,695 km²
Надм. височина	175 m
Пощ. код	4205
Тел. код	0318
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	38950
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Марица Димитър Иванов (Обединени земеделци; 2011)
Кметство    – кмет	Костиево Илия Попов (СДС, ДСБ, ОДС, ДГ)

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Село Костиево се намира на 175 метра надморска височина в Горнотракийската низина, на 3 километра северно от река Марица и на 11 километра западно от центъра на град Пловдив.^[2] Землището на селото е с площ 23,695 квадратни километра.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селото се споменава за първи път в османски документ от 1576 година под името Кьосте.

Според местни легенди веднъж в селото нощува революционерът Васил Левски.

През 20-те години на XX век в селото за кратко съществува толстоистка колония.^[3]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4][5]

Година на преброяване Численост 1934 1475 1946 1615 1956 1597 1965 1567 1975 1669 1985 1645 1992 1906 2001 1784 2011 1824 2021 1812

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	1824	100
Българи	1220	66,88
Турци	109	5,97
Цигани	118	6,46
Други
Не се самоопределят
Неотговорили	354	19,40

Управление

Кметът на селото е Георги Калоферов.

Икономика

В Костиево се намират няколко предприятия.

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Училището в Костиево съществува от 1872 г., по спомени на възрастни жители на селото, а по официални данни от 1889 г., като се помещава в малка къща в двора на църквата. През 1929 – 1930 г. се построява южното крило на днешното училище, а през 1934 г. става основно училище с първи директор Рашко Семков. Основното училище в село Костиево носи името на двамата братя Кирил и Методий.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Църквата „Света Троица“ е открита и осветена през 1905 г. Иконите и стенописите в нея са рисувани от пловдивския художник Георги Данчов.

Читалището „Цар Борис III“ е открито на 30 януари 1928 г. Председател е Стоица Хр. Джамбазов. Сградата на читалището е построена през 1942 г. и е преименувано на „Тодор Павлов“, а понастоящем носи името на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров. През месец ноември 1959 г. се открива новият читалищен дом. В читалището се развиват дейности като: танци и пеене. Танцов състав „Хоп-троп“, „Мини хоп-троп“, танци за най-малките и Вокална група „Тракийка“. Всяка година от читалището се честват български обичаи като: Лазаруване, а от скоро и Коледуване и Кукери. Всяка година, на 3 март, се прави поход до паметника на капитан Бураго.

Всяка година в първата събота на месец юни се празнува традиционният селски събор.

Личности

Родени в Костиево

• Кръсто Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев^[7]
• Трифон Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев^[7]

Източници

1. www.grao.bg
2. wikimapia.org
3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
4. „Справка за населението на село Костиево, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
5. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53