етническа група в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Руснаците са трета по численост народност в България. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 9978 души, или 0,1 % от населението на страната.[1]
Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІ – ХVІІІ век. Техните наследници се назовават липовани и повечето от тях обитават две села във Варненско и Силистренско. Втора голяма вълна от руснаци идва по време на гражданската война, водена в Съветска Русия през 1918 – 1921 година. Белоемигрантите са разпръснати из големите градове, и те взимат участие в потушаването на Септемврийското въстание. Третата вълна се състои от руснаци, които след 1945 г. сключват смесени бракове с български граждани.[2]
Численост и дял на руснаците според преброяванията на населението в България през годините:[1][3]
Година | Дял (в %) | Численост |
1900 | 0.04 | 1685 |
1905 | 0.08 | 3275 |
1910 | 0.05 | 2505 |
1920 | 0.18 | 9080 |
1926 | 0.35 | 19 706 |
1934 | 0.19 | 11 928 |
1946 | 0.18 | 13 200 |
1956 | 0.13 | 10 551 |
1965 | 0.13 | 10 815 |
1992 | 0.20 | 17 139 |
2001 | 0.19 | 15 595 |
2011 | 0.13 | 9978 |
Численост на руснаците по области, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
Област | Численост | Дял (в %) |
---|---|---|
Общо | 15 595 | 0.19 |
Благоевград | 476 | 0.13 |
Бургас | 1107 | 0.26 |
Варна | 1358 | 0.29 |
Велико Търново | 539 | 0.18 |
Видин | 189 | 0.14 |
Враца | 333 | 0.13 |
Габрово | 310 | 0.21 |
Добрич | 430 | 0.20 |
Кърджали | 234 | 0.14 |
Кюстендил | 160 | 0.09 |
Ловеч | 269 | 0.15 |
Монтана | 272 | 0.14 |
Пазарджик | 588 | 0.18 |
Перник | 224 | 0.14 |
Плевен | 692 | 0.22 |
Пловдив | 1151 | 0.16 |
Разград | 223 | 0.14 |
Русе | 542 | 0.20 |
Силистра | 442 | 0.31 |
Сливен | 476 | 0.21 |
Смолян | 111 | 0.07 |
Софийска | 301 | 0.11 |
София | 3127 | 0.26 |
Стара Загора | 751 | 0.20 |
Търговище | 139 | 0.10 |
Хасково | 476 | 0.17 |
Шумен | 384 | 0.18 |
Ямбол | 291 | 0.18 |
Роден език сред руснаците според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.