Татарски език

Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език.

Двуезичен надпис на татарски и руски в Казанското метро

Татарски език татар теле
Страна	Русия, Украйна и др.
Регион	Поволжие
Говорещи	8 000 000[1]
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски
Официално положение
Официален в	Татарстан (Русия)
Малцинствен в	Полша
Регулатор	Институт за езици
Кодове
ISO 639-1	tt
ISO 639-2	tat
ISO 639-3	tat
Уикипедия на Татарски език
Татарски език в Общомедия

Той е официалният език на Република Татарстан в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след руския. Говори се от около 8 000 000 души в Русия, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Средна Азия.

История

Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.

Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] >[dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeget „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.

Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.

Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.

Азбука

Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.

A a	Ə ə	B b	C c	Ç ç	D d	E e	F f
G g	Ğ ğ	H h	I ı	İ i	J j	K k	Q q
L l	M m	N n	Ñ ñ	O o	Ö ö	P p	R r
S s	Ş ş	T t	U u	Ü ü	V v	W w	X x
Y y	Z z	’

Aa Аа آ ا Əə Әә ا ه Bb Бб ب Cc Җҗ ج Çç Чч چ Dd Дд د Ee Ээ, Ее ئ Ff Фф ف

Gg Гг گ Ğğ Ғғ غ Hh Һһ ه ح Iı Ыы ی İi Ии ی Jj Жж ژ Kk Кк ک Qq Ққ ق

Ll Лл ل Mm Мм م Nn Нн ن Ññ Ңң نغ Oo Оо و Öö Өө ؤ Pp Пп پ Rr Pp ر Ss Сс س ص ث

Şş Шш ش Tt Тт ت ط Uu Уу و Üü Үү و Vv Вв و Ww Ўў و Xx Хх خ Yy Йй ی Zz Зз ز ذ ظ ض

Граматика

Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.

Източници

1. www.ethnologue.com