тюркски език From Wikipedia, the free encyclopedia
Татарският език (самоназвание: татар теле) е тюркски език.
Татарски език татар теле | |
Страна | Русия, Украйна и др. |
---|---|
Регион | Поволжие |
Говорещи | 8 000 000[1] |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Западнотюркски Уралски тюркски Татарски | |
Официално положение | |
Официален в | Татарстан (Русия) |
Малцинствен в | Полша |
Регулатор | Институт за езици |
Кодове | |
ISO 639-1 | tt |
ISO 639-2 | tat |
ISO 639-3 | tat |
Татарски език в Общомедия |
Той е официалният език на Република Татарстан в Руската федерация и най-разпространеният език в Русия след руския. Говори се от около 8 000 000 души в Русия, Китай, Турция, Полша, Украйна, Финландия, Естония и Средна Азия.
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика – татарите, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влиянието на съседните угро-фински езици (марийски, удмуртски) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от арабски, персийски и руски език.
Класифицира се като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *[j] в африката [dʒ]. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските езици (хакаски език, шорски език). Промяната *[j] >[dʒ] е последователно прокарана в думи като: cide „седем“, cır „песен“, celek „костен мозък“, cuy- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yan- „горя“, yomırka „яйце“, yeget „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му чувашки език.
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на Волжка България през 1236 г.). Езикът на поемата съчетава елементи от староогузкия и къпчакски език. През периода на Казанското и Астраханското ханства се различава старотатарският език, за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbe, sişəmbe, çərşəmbe, pənceşəmbe, comğa, şimbə, yaqşəmbe; думи от всекидневието като: rəhmət „благодарност“, məhəbbət „любов“, qanun „закон“, baqça „градина“, şəhər „град“, xaq „цена“, bazar „пазар“, hoday „господ“, zirat „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от Иван Грозни в татарския започват да поникват русизми като: zakon, poyez „влак“, çəynək „чайник“, börənə „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
Преди създаването на СССР татарският език използва арабска азбука. По времето на Сталин е въведен следният вариант на кирилицата. Днес се правят опити за въвеждане на латинска азбука.
A a | Ə ə | B b | C c | Ç ç | D d | E e | F f |
G g | Ğ ğ | H h | I ı | İ i | J j | K k | Q q |
L l | M m | N n | Ñ ñ | O o | Ö ö | P p | R r |
S s | Ş ş | T t | U u | Ü ü | V v | W w | X x |
Y y | Z z | ’ |
|
|
|
|
Татарският е аглутинативен език както всички тюркски езици.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.