From Wikipedia, the free encyclopedia
Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език,[5][6][7] както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Персийски език فارسی | |
| /[fɒːɾˈsiː]/ | |
| Страна | Иран, Афганистан и др. |
|---|---|
| Регион | Близък изток, Средна Азия |
| Говорещи | над 63 700 000[1][2][3][4] |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИндоиранскиИранскиЗападноиранскиЮгозападноирански Персийски | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Иран Афганистан Таджикистан |
| Регулатор | Фарси: Академия за персийски език и литература Дари: Афганистанска академия на науките Таджикски: — |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | fa |
| ISO 639-2 | per |
| ISO 639-3 | fas |
 | |
| Персийски език в Общомедия | |
Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:
Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.[8] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.
Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.[9] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.[9][8][10][11][12]
Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.
Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.
Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.
| староперсийски | средноперсийски | новоперсийски | старогръцки | латински | немски | български |
| pitar | pidar | pedar پدر | patēr πατήρ | pater | Vater | баща |
| mātar | mād(ar) | mādar مادر | mētēr μήτηρ | mater | Mutter | майка |
| brātar | brād(ar) | barādar برادر | adelphos ἀδελφός | frater | Bruder | брат |
| ? | ducht(ar) | dohtar دختر | thygatēr θυγατήρ | filia | Tochter | дъщеря |
| nāman | nām | nām نام | onoma ὄνομα | nomen | Name | име |
| martiya | mard | mard مرد | anēr ἀνήρ | vir | Mann | мъж |
| dadā-tanaiy | dādan | dādan دادن | didōmi δίδωμι | dare | geben | давам |
| hischta-tanaiy | awischtadan | istādan ايستادن | histēmi ἵστημι | sistere | sich stellen | стоя |
| mām | man | man من | eme ἐμέ | me | mich | мен |
| pandsch | pandsch | pandj پنج | pente πέντε | quinque | fünf | пет |
| hafta | haft | haft هفت | hepta ἑπτά | septem | sieben | седем |
| utā | ud | va / o و | kai καί | et | und | и |
| rāsta | rāst | rāst راست | orthos ὀρθός | rectus | recht | десен |
| yaug | dschog | djok جوک | skōmma σκῶμμα | iocus | Witz | шега |
В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).
Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.
От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.
На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
