Персийски език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език,^[5][6][7] както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Персийски език فارسی
/[fɒːɾˈsiː]/
Страна	Иран, Афганистан и др.
Регион	Близък изток, Средна Азия
Говорещи	над 63 700 000[1][2][3][4]
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Ирански Западноирански Югозападноирански Персийски
Официално положение
Официален в	Иран Афганистан Таджикистан
Регулатор	Фарси: Академия за персийски език и литература Дари: Афганистанска академия на науките Таджикски: —
Кодове
ISO 639-1	fa
ISO 639-2	per
ISO 639-3	fas
Уикипедия на Персийски език
Персийски език в Общомедия

Днес персийският език, подобно на българския, е плурицентричен език и има няколко книжовни норми:

• Парси́ (Фарси) в Иран
• Дари в Афганистан
• Таджики в постсъветска Средна Азия

Парси и дари са изключително близки и използват вариант на арабската азбука, но въпреки силното арабско лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.^[8] В същото време таджикският използва кирилица и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой арабски заемки, както и с чувствително руско лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на средноперсийския, официалният религиозен и литературен език в Сасанидското царство, а чрез него и на староперсийския от епохата на Ахеменидите.^[9] В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на Ислямския свят. Той оказва значително влияние върху съседните му тюркски, арабски, кавказки и индо-ирански езици в Средна Азия, Близкия изток и Индия, особено върху говорения в Южна Азия урду.^{[9][8][10][11][12]}

История

Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.н.е. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.

Фонетика

Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ – кратки.

Сравнение с други индоевропейски езици

Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.

староперсийски	средноперсийски	новоперсийски	старогръцки	латински	немски	български
pitar	pidar	pedar پدر‎	patēr πατήρ	pater	Vater	баща
mātar	mād(ar)	mādar مادر‎	mētēr μήτηρ	mater	Mutter	майка
brātar	brād(ar)	barādar برادر‎	adelphos ἀδελφός	frater	Bruder	брат
?	ducht(ar)	dohtar دختر‎	thygatēr θυγατήρ	filia	Tochter	дъщеря
nāman	nām	nām نام‎	onoma ὄνομα	nomen	Name	име
martiya	mard	mard مرد‎	anēr ἀνήρ	vir	Mann	мъж
dadā-tanaiy	dādan	dādan دادن‎	didōmi δίδωμι	dare	geben	давам
hischta-tanaiy	awischtadan	istādan ايستادن‎	histēmi ἵστημι	sistere	sich stellen	стоя
mām	man	man من‎	eme ἐμέ	me	mich	мен
pandsch	pandsch	pandj پنج‎	pente πέντε	quinque	fünf	пет
hafta	haft	haft هفت‎	hepta ἑπτά	septem	sieben	седем
utā	ud	va / o و‎	kai καί	et	und	и
rāsta	rāst	rāst راست‎	orthos ὀρθός	rectus	recht	десен
yaug	dschog	djok جوک	skōmma σκῶμμα	iocus	Witz	шега

Граматика

В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог – обстоятелствено пояснение – допълнение – глагол“. Тъй като частите на речта се различават строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).

Речник

Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.

От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (странноприемница), пергел, чадър, шише и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, шатра.

Литература

На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, Джелаледин Руми, които са превеждани по цял свят.