Сасанидска империя

Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век. При най-голямото си териториално разширение тя обхваща днешните Иран, Ирак, Азербайджан, Армения, Туркменистан и части от Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Турция, както и цялото крайбрежие на Персийския залив.

Сасанидска Персия ايرانشهر Ērānshahr
224 – 651
Знаме        Герб
Континент	Азия
Столица	Ктезифон
Официален език	партски, староарамейски
Религия	Зороастризъм Манихейство, Несторианство, Вавилонска религия, Индуизъм, Будизъм, Мандаянизъм, Юдаизъм
Форма на управление	Феодална монархия
История	Късна античност
Битка при Хормиздеган	224 г.
Персийско-византийска война	602 – 628 г.
Арабско завоюване на Персия	644 г.
Площ
Общо (621)	3 500 000[1] km2
Население
Преброяване	17 000 000[2]
Валута	дирхам
Предшественик Партско царство Индо-скитско царство Кушанска империя Велика Армения Лахмиди Наследник Праведен халифат Табаристан
Днес част от	Афганистан  Абхазия (de facto)  Армения  Азербайджан  Бахрейн[3]  Египет  Грузия  Иран  Ирак  Индия  Израел  Йордания  Казахстан  Кувейт  Киргизстан  Ливан  Либия  Нагорни Карабах (de facto)  Оман  Пакистан  Палестинска автономия  Катар  Русия  Саудитска Арабия  Южна Осетия (de facto)  Сирия  Таджикистан  Турция  Туркменистан  Обединени арабски емирства  Узбекистан  Йемен
Сасанидска Персия в Общомедия

Основател на Сасанидската династия е Сасан, който като васал на Партското царство и управлява провинция Фарс в Югозападен Иран. Неговата столица Истахр е разположена в близост до развалините на древния Персеполис, разрушен от Александър Велики през 330 пр.н.е. Сасанидският владетел Ардашир I завладява няколко съседни области, след което влиза в открит конфликт с партите. През 224 той удържа голяма победа срещу тях. С това се поставя началото на Сасанидското царство.

Управлението на Сасанидите се смята за един от периодите на разцвет на Иран. Привърженици на зороастризма, те го превръщат в систематизирана държавна религия, но въпреки това проявяват относителна религиозна търпимост, особено в първата половина на управлението си. Преследванията срещу християните започват в началото на 4 век, след обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя, традиционен противник на Иран. Сасанидските царе първоначално оказват подкрепа на манихейството, опит за синтез на християнството и зороастризма. Първата книга на Мани, Шапураган, е посветена на цар Шапур I.

Изтощена от непрекъснатите войни с Византия, Сасанидската държава е завладяна лесно от Арабския халифат. През 637 г. е превзета столицата Ктезифон, близо до днешен Багдад, а до 649 цял Иран е под тяхна власт.

Сасанидски царе

• Ардашир I (227 – 241)
• Шапур I (241 – 272)
• Хормазд I (272 – 273)
• Бахрам I (273 – 276)
• Бахрам II (276 – 293)
• Бахрам III (293)
• Нарсес (293 – 303)
• Хормазд II (303 – 310)
• Адарнарсех (310)
• Шапур II (310 – 379)
• Ардашир II (379 – 383)
• Шапур III (383 – 388)
• Бахрам IV (388 – 399)
• Яздегерд I (399 – 420)
• Бахрам V Дивото магаре (420 – 438)
• Яздегерд II (438 – 457)
• Хормазд III (457)
• Фируз I (457 – 484)
• Балаш (484 – 488)
• Кобад I (488 – 497)
• Замасп (497 – 499)
• Кобад I (499 – 531), повторно
• Хосров I Справедливи (531 – 579)
• Хормазд IV (579 – 590)
• Бахрам VI Чобен (590 – 591)
• Бистам (591 – 595)
• Хосров II Победителят (591 – 628)
• Хормазд V (593)
• Кобад II Шерой (628)
• Ардашир III (628 – 630)
• Шахрбараз (630)
• Пурандохт (630 – 631)
• Азармидохт (631)
• Хормазд VI (631 – 632)
• Яздегерд III (632 – 651)

Хронология

• 226 – 240: Управление на Ардашир I.
• 226 – 227: Бунтове срещу Партското царство.
• 229 – 232: Война с Римската империя.
  • Зороастризмът отново става официална религия.
  • Събрани са текстовете, известни като Зенд Авеста.
• 241 – 271: Управление на Шапур I.
• 241 – 244: Първа война с Рим.
• 258 – 260: Втора война с Рим.
• 215 – 271: Мани, основател на манихейството.
• 271 – 301: Време на династически борби.
• 309 – 379: Управление на Шапур II.
• 399 – 420: Управление на Яздегерд I
• 409: Разрешено е на християните публично да изповядват своята религия и да строят църкви.
• 416 – 420: Преследване на сасанидските християни след като Яздегерд отменя своята по-ранна заповед.
• 420 – 440: Управление на Бахрам V.
• 420 – 422: Война с Рим.
• 424: Съветът на Дад-Ишу обявява Източната църква за независима от Константинопол.
• 483: Едиктът за толерантността е издаден, за да разреши християнството.
• 491: Арменската църква отхвърля Халкедонския събор.
  • Несторианството става доминираща християнска секта в Сасанидското царство.
• 531 – 579: Управление на Хосров I.
• 533: Сключен е договор за безкраен мир с Рим.
• 540 – 562: Война с Рим.
• 591 – 628: Управление на Хосров II.
• 603 – 610: Война с Рим.
• 610: Арабите побеждават сасанидската армия при Ду-Кар.
• 610 – 620: Войната с Рим е продължена.
• 626: Обсада на Константинопол.
• 627: Римският император Ираклий предприема инвазия в Асирия и Месопотамия.
• 627(XII): Персийската армия е разгромена при Ниневия от римляните.
• 628 – 632: Честа смяна на владетелите.
• 632 – 644: Действително управление на Яздегерд III.
• 633: Мюсюлманите нападат Ирак и в четири последователни сражения разбиват персите.
• 636(XI): Персийската армия е разгромена при Кадисия от мюсюлманите.
• 637: Мюсюлманите превземат Ктесифон.
• 641(XII): Персийската армия е разгромена при Нехавенд от мюсюлманите .
• 644: Персия окончателно е завладяна от арабите.

Източници

1. MacKenzie, D. N. A Concise Pahlavi Dictionary // Routledge Curzon, 2005. с. 120.
2. MacKenzie, D. N. A Concise Pahlavi Dictionary // Routledge Curzon, 2005. с. 120.
3. Security and Territoriality in the Persian Gulf: A Maritime Political Geography by Pirouz Mojtahed-Zadeh, page 119

Външни препратки

• Карта на Сасанидското царство