село в община Родопи, обл. Пловдив From Wikipedia, the free encyclopedia
Цалапѝца е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив, западно от областния и общински център Пловдив. В селото живеят 3632 души към 15 септември 2023 г.[2]
 |
| Цалапица | |
 | |
  Цалапица  Цалапица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3649 души[1] (15 март 2024 г.) 50,2 души/km² |
| Землище | 72,74 km² |
| Надм. височина | 289 m |
| Пощ. код | 4218 |
| Тел. код | 03149 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 78029 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019) |
| Кметство – кмет | Цалапица Ивайло Данаилов (БСП, АБВ) |
| Адрес кметство | |
| ул. „Александър Богориди“ 16 | |
| Цалапица в Общомедия | |
Местоположението на Цалапица е ключово. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път Пловдив – Пазарджик. Доброто разположение на селото е допълнено и с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина. Намира се на 9 км западно от град Пловдив, на 6,7 км северно от град Стамболийски и на 10,9 км южно от град Съединение. Почвите в Цалапица са плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.
За името на село Цалапица са останали няколко легенди.
Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Йерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.
В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.
Селото е съществувало още през Средновековието. Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.
През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от ХV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно с преписките от някои от ръкописите:
Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21 септември 1860 г.
| „ | От Татар Пазарджик – четем в този вестник – един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица. | “ |
По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои преписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.
Текстът на преписките от царапишките ръкописи е следният:
| „ |
Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис] |
“ |
[Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея – зрз=1599][3]
За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.[4]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4217 | 100,00 |
| Българи | 3324 | 78,82 |
| Турци | 5 | 0,11 |
| Цигани | 282 | 6,68 |
| Други | 3 | 0,07 |
| Не се самоопределят | 85 | 2,01 |
| Неотговорили | 518 | 12,28 |
По данни на ЕСГРАОН към 15 март 2017 г. населението на Цалапица е 3644 души по настоящ адрес, 3905 души по постоянен адрес и 3399 жители по постоянен и настоящ адрес.[8]
В селото функционира Народно читалище „Светлина 1900“, в чиято сграда се намират също и библиотеката, музеят представящ етнографските и фолклорни обичаи на Цалапица.Към читалището има и танцов състав участващ в множество национални фолклорни мероприятия.В него се намира и голям театрален салон, в който се организират множество фолклорни, културни и други събития. За възрастните жители на селото функционира пенсионерски клуб, развиващ голяма културна и развлекателна дейност. Организират се местни и задгранични екскурзии.
В селото функционира основно училище „Паисий Хилендарски“, и детска градина „Пролет“.
Традиционно вероизповедание е православието. Негов изразител до 1966 г. са двата православни храма “Свети Арх. Михаил” - построен през 1847 год, и „Успение Богородично“ - построен през 1899 год. И двата храма с внушителни размери и благолепие. „Успение Богородично“ се е намирал на центъра на селото, но през 1966 г. атеистичната власт решава да го срине. На негово място има парк и площад. Реставринан храм е само Свети Арх. Михаил – построен през 1847 г. За изграждането му цалапичани са дали много труд и средства. Осветен е на 18 март 1883 г.(датата е по Юлианския календар) от Пловдивския митрополит Панарет. През 2019 год. в парка на селото е изграден малък параклис носещ името на разрушената църква – „Свето Успение Богородично“
На север от селото има разклонение на автомагистрала „Тракия“ София – Пловдив – Бургас. На юг от Цалапица е разклон на пътя Пловдив – Пазарджик. Пътят между двата разклона преминава през селото и го свързва с градовете Стамболийски и Съединение. В селото има две автобусни спирки и две бензиностанции. Всеки ден в интервали от около час има редовен автобусен транспорт от Пловдивската автогара „Север“ до Цалапица.
В последните години селото е привлекателно място за инвестиции в сферата на преработвателната и производствена промишленост. Голямата му площ и пътна мрежа, както и стратегическото му местоположение го правят апетитно място за зеленчукопроизводителите, поради плодородните почви на тракийската низина. Има супермаркет и множество малки квартални магазини, две аптеки и поликлиника. Частично има изградена канализация, като за в бъдеще се очаква нейното разширение.В Цалапица се намира най-големият и единствен разсадник за сертифициран овощен, розов и тополов материал в България – „Френско-Български Разсадници“ ООД. Произвежданата продукция в разсадника е под специалния контрол на Министерството на земеделието и храните в България. Разсадникът се ръководи от висококвалифицирани специалисти в областта на овощарството, гарантиращи безупречно качество, чистота на произвеждания материал и автентичност на сортовете. През 2007 година „Френско-Български Разсадници“ ООД постави началото на „Обединени Европейски Разсадници“ ООД.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
