български духовник From Wikipedia, the free encyclopedia
Панарет Пловдивски е виден български православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия.
Тази статия е за българския духовник. За българския революционер вижте Петър Мишайков. | Панарет Пловдивски | |
| български духовник | |
 Портрет от 1883 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 ноември 1883 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Атински университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Константин Мишайков |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Панарет Пловдивски в Общомедия | |
Роден е като Петър Иванов Мишайков в януари 1805 година[1] и произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. По-голям брат е на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Петър Мишайков учи в гръцка гимназия в Битоля, в Кожани, в училището на архимандрит Теофилос Каирис на остров Андрос и през 1838 година – в гимназия в Атина, където е сред основателите на Славяно-българското ученолюбиво дружество. След това завършва Историко-филологическия факултет на Атинския университет през 1843 година, а оттогава до 1844 година преподава в гръцката гимназия в Битоля. След това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и през март 1851 година става лампсакски епископ в Кизическата митрополия.[2] На 26 януари 1858 година е назначен за митрополит на Ксантийската и Перитеорийска епархия.[3]
В 1855 година населението в Ахъчелебийско, част от Ксантийската епархия, отказва да плаща данък, който вече е изплатило в натура. Великият везир чрез пловдивския паша заповядва на Панарет Ксантийски да посредничи при уреждането на въпроса. Местното помашко население виняло за данъка и местните чорбаджии гъркомани като Кел Петко и чорбаджи Ради от Долно Райково, които били спомогнали за налагането на данъка. Панарет успява да издейства в Пловдив чрез Стоян Чомаков, Салчо Чомаков и Павел Куртович уволнението на местния каймакамин и кадия и така печели на своя страна местното население.[4]
След 10 години, на 25 февруари 1861 година,[5] в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив след уволнението на миналия на българска страна митрополит Паисий Пловдивски. Първоначално Панарет е лошо приет от българското население в града, но през 1868 година се отмята от Патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В 1871 година е делегат на Първия български църковно-народен събор. В началото на 1872 година заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски митрополит и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия.[6] В 1872 година обикаля Ахъчелебийско и присъединява тоя край към своята епархия.[4]
Когато подготовката за Априлското въстание става известна в Пловдивската митрополия и в нея пристига с доклад за подготовката поп Георги Тилев, митрополит Панарет свиква съветниците си, за да решат против въстанието ли да се държат или с него. Митрополията се разделя на две – някои против, искащи да се уведомят властите, някои за, подкрепящи бунта. В резултат митрополит Панарет решава за приеме доклада на поп Георги само за сведение и да не предприема нищо пред властите. По време на въстанието митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски.[7]
След края на Руско-турската война в 1878 година Панарет, по думите на патриарх Кирил Български, е:
| „ | един от непримиримите участници в съпротивата срещу Берлинския договор, имайки предвид и тежката съдба на своето отечество Македония.[8] | “ |
Сътрудничи на вестниците „Македония“ (1870), „Право“ (1870 – 1871), „Век“ (1874), списание „Читалище“ (1875) и вестник „Напредък“ (1876 – 1877). Автор е на „Надгробное пение или последование утренное во святую и великую суботу. Нарядил по нов устав и издал със свое иждивение П. Панарет, сингел на Бълг. църква при Фенер, Цариград. Везирхан № 20, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“. Умира в Пловдив в 1883 година.[6][9] Панарет е пловдивски митрополит до смъртта си в 1883 година.[10]
На митрополит Панарет е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).
| Иван Хаджиовец | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Мишайков (1803 – ?) | Панарет Пловдивски (1805 – 1883) | Стойче Мишайков (1809 – ?) | Димитър Мишайков (1811 – преди 1881) | Васил Мишайков (1813 – ?) | Менка Мишайкова | Константин Мишайков (1807 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евгений Мишайков | Васил Мишайков (1840 – 1897) | Диаманди Мишайков (1872 – 1953) | Григор Мишайков | Иван Мишайков | Михаил Мишайков | Иван Мишайков (1854 – 1932) | Симеон Мишайков (1863 – ?) | Петър Мишайков (? – 1902) | Христаки Мишайков | Георги Мишайков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петко Мишайков (1886 – ?) | Владимир Мишайков (1892 – 1971) | Димитър Мишайков (1883 – 1945) | Тодор Мишайков | Роман Мишайков (1883 – 1903) | Борис Мишайков (1880 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
