Константин Мишайков

Константин Иванов Мишайков, наричан още Пателейшев или д-р Патейли, е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Надписът върху плоча за дарението на д-р Константин Мишайков в Битоля

Константин Мишайков
български лекар
Роден	1807 г. Пътеле, Гърция
Починал	16 септември 1880 г. (73 г.) Пловдив, Източна Румелия
Семейство
Братя/сестри	Панарет Пловдивски

Биография

Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на епископ Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия заедно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863 и 1865 година.^[1] Подарява на българската община място за църквата „Рождество Богородично“ и училище. Със собствени средства построява параклис.

По време на Сръбско-турската война в 1876 година е принуден от властите да напусне града. Заселва се в Пловдив при брат си. Преди смъртта си завещава на българите в Битоля имотите си на стойност над 25 000 златни лева.^[2] Умира на 16 септември 1880 година в Пловдив.^[3]

Симеон Радев пише в своите „Ранни спомени“ за Мишайков:

„

Пристрастен вече към народните работи, аз го питах [баща му] кои са тук големите българи. Големите, ми каза той, са вече умрели. Това бяха д-р Мишайков и Димитър Робев... Те и двамата са учили в Атина. В същото време там се намирали д-р Чомаков и другарите му от училището на прочутия Каирис в Андрос. Аз съм разказал в „Македония и Българското възраждане“ как те образували на тоя гръцки остров тайно дружество за пробуждането на българския народ. Д-р Мишайков и Димитър Робев попаднали в кръга им и споделили неговите мечти и техния жар. Д-р Мишайков, след като свърши медицината в Пиза, където се учеше и д-р Чомаков, се настани в Битоля и достигна чина на главен лекар на областта. Димитър Робев, познат на Раковски от Атина, поде голямата търговия на баща си, която се простираше и вън от пределите на Турция. Различни по природа, но сдружени в същия устрем, те поведоха борбата срещу тая силна крепост на елинизма, която представляваше в Битоля гъркомано-цинцарската едра буржоазия под водителството на гръцкия владика. Димитър Робев бил смел и неустрашим; д-р Мишайков по-улегнал, но със същата волева сила. За него се предаваше един трогателен спомен. След като подарил едно голямо място за българска църква в Битоля и едра сума за построяването и, той при това високо официално положение, което имал, носил сам тухли за нейното съзиждане, давайки така пример на своите съграждани. За успеха на борбата на д-р Мишайков и Димитър Робев против гърцизма способствувало много тяхното влияние пред турските власти. За почитта на турците към първия свидетелствува неговият чин: за втория достатъчно е да кажа, че беше избран депутат в турския парламент в 1877 година. „Ние, казваше баща ми, отивахме при тях за съвет и подкрепа. Охрид беше примерът, Битоля – водителството“.[4]

“

Родословие

Иван Хаджиовец

Търпо Мишайков (1803 – ?)

Панарет Пловдивски (1805 – 1883)

Стойче Мишайков (1809 – ?)

Димитър Мишайков (1811 – преди 1881)

Васил Мишайков (1813 – ?)

Менка Мишайкова

Константин Мишайков (1807 – 1880)

Евгений Мишайков

Васил Мишайков (1840 – 1897)

Диаманди Мишайков (1872 – 1953)

Григор Мишайков

Иван Мишайков

Михаил Мишайков

Иван Мишайков (1854 – 1932)

Симеон Мишайков (1863 – ?)

Петър Мишайков (? – 1902)

Христаки Мишайков

Георги Мишайков

Петко Мишайков (1886 – ?)

Владимир Мишайков (1892 – 1971)

Димитър Мишайков (1883 – 1945)

Тодор Мишайков

Роман Мишайков (1883 – 1903)

Борис Мишайков (1880 – 1912)

Бележки

1. Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 142. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
2. Енциклопедия България. Том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 309.
3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 432.
4. Радев, Симеон. Ранни спомени, 1967.