Константин Мишайков

Константин Иванов Мишайков, наричан още Пателейшев или д-р Патейли, е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Надписът върху плоча за дарението на д-р Константин Мишайков в Битоля

Константин Мишайков
български лекар
Роден	1807 г. Пътеле, Гърция
Починал	16 септември 1880 г. (73 г.) Пловдив, Източна Румелия
Семейство
Братя/сестри	Панарет Пловдивски

Биография

Роден е в 1807 година в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на епископ Панарет Пловдивски (Петър Мишайков). Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия заедно със Стоян Чомаков. След завършването си в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863 и 1865 година.^[1] Подарява на българската община място за църквата „Рождество Богородично“ и училище. Със собствени средства построява параклис.

По време на Сръбско-турската война в 1876 година е принуден от властите да напусне града. Заселва се в Пловдив при брат си. Преди смъртта си завещава на българите в Битоля имотите си на стойност над 25 000 златни лева.^[2] Умира на 16 септември 1880 година в Пловдив.^[3]

Симеон Радев пише в своите „Ранни спомени“ за Мишайков:

„

Пристрастен вече към народните работи, аз го питах [баща му] кои са тук големите българи. Големите, ми каза той, са вече умрели. Това бяха д-р Мишайков и Димитър Робев... Те и двамата са учили в Атина. В същото време там се намирали д-р Чомаков и другарите му от училището на прочутия Каирис в Андрос. Аз съм разказал в „Македония и Българското възраждане“ как те образували на тоя гръцки остров тайно дружество за пробуждането на българския народ. Д-р Мишайков и Димитър Робев попаднали в кръга им и споделили неговите мечти и техния жар. Д-р Мишайков, след като свърши медицината в Пиза, където се учеше и д-р Чомаков, се настани в Битоля и достигна чина на главен лекар на областта. Димитър Робев, познат на Раковски от Атина, поде голямата търговия на баща си, която се простираше и вън от пределите на Турция. Различни по природа, но сдружени в същия устрем, те поведоха борбата срещу тая силна крепост на елинизма, която представляваше в Битоля гъркомано-цинцарската едра буржоазия под водителството на гръцкия владика. Димитър Робев бил смел и неустрашим; д-р Мишайков по-улегнал, но със същата волева сила. За него се предаваше един трогателен спомен. След като подарил едно голямо място за българска църква в Битоля и едра сума за построяването и, той при това високо официално положение, което имал, носил сам тухли за нейното съзиждане, давайки така пример на своите съграждани. За успеха на борбата на д-р Мишайков и Димитър Робев против гърцизма способствувало много тяхното влияние пред турските власти. За почитта на турците към първия свидетелствува неговият чин: за втория достатъчно е да кажа, че беше избран депутат в турския парламент в 1877 година. „Ние, казваше баща ми, отивахме при тях за съвет и подкрепа. Охрид беше примерът, Битоля – водителството“.[4]

“

Родословие

Иван Хаджиовец

Търпо Мишайков (1803 – ?)

Панарет Пловдивски (1805 – 1883)

Стойче Мишайков (1809 – ?)

Димитър Мишайков (1811 – преди 1881)

Васил Мишайков (1813 – ?)

Менка Мишайкова

Константин Мишайков (1807 – 1880)

Евгений Мишайков

Васил Мишайков (1840 – 1897)

Диаманди Мишайков (1872 – 1953)

Григор Мишайков

Иван Мишайков

Михаил Мишайков

Иван Мишайков (1854 – 1932)

Симеон Мишайков (1863 – ?)

Петър Мишайков (? – 1902)

Христаки Мишайков

Георги Мишайков

Петко Мишайков (1886 – ?)

Владимир Мишайков (1892 – 1971)

Димитър Мишайков (1883 – 1945)

Тодор Мишайков

Роман Мишайков (1883 – 1903)

Борис Мишайков (1880 – 1912)