Ягодово (област Пловдив)

Ягодово е село в Южна България, част от община Родопи, област Пловдив.

За другото българско село вижте Ягодово (област Монтана).

---

Ягодово
Ягодово 42.110407, 24.850112 Ягодово
Общи данни
Население	3019 души[1] (15 март 2024 г.) 110 души/km²
Землище	27,45 km²
Надм. височина	165 m
Пощ. код	4113
Тел. код	03104
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	87240
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Родопи Павел Михайлов (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Кметство    – кмет	Димитър Дишев (ГЕРБ)

География

Карта на село Ягодово

Село Ягодово се намира в Тракийската низина, на 9,5 км от центъра на Пловдив.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

с.Ягодово е образувано през 1942 година от сливането на селата Катунско Конаре и Богоридево. Селото се е намирало на пътя за Цариград и е било непрестанно ограбвано от преминаващи турци. Поради тази причина е преместено на сегашното си място.

Името на селото идва от основния поминък на хората преди години – отглеждането на ягоди, но тази традиция е отмряла. Отглеждат се предимно моркови, зеле и тикви.

Землището на селото има богата история. В местността „Айгъра“ от землището му има следи от старо тракийско селище и могилен некропол със 7 на брой могили от периода VI-I век пр.н.е.

Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съхраняват във фонда на Арх.музей – Пловдив – виж инв.№5969 – 5973/:

• драхма, сребро от типа „Силен и Нимфа“//IV век пр.н.е./ – 1, инв.№5971;
• Статер, фуре/бронзово ядро с посребряване/ от типа „Силен и нимфа“/V-IV век пр.н.е./ – 1, инв.№ 5970;
• бронзови тракийски монети на:
  цар Аматок II/359 – 351 г. пр.н.е./-1, инв.№5969; Терес II/351 – 347 г. пр.н.е./-1, инв.№5972; Адей/270/260-245/240 г. пр.н.е./-1, частно притежание; бронзова монета на тракийския град Одрюза от „Тип 1“/II-I век пр.н.е./-1, инв.№5973].

Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов – „Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р. Стряма през втората пол. на I хил. пр. Хр.“, Сф, изд. „Агато“, 2004 г., стр.25 – 26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите – б.а., Л.В./.

Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността „Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия „Тип 2“, датиран от периода III-II век пр.н.е./Личен архив – Любомир Василев. Непубликувани материали. Събира се материал за докторска дисертация на тема – „Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е.“ – б.а., Л.В./.

Според първото преброяване на Източна Румелия, Катунско Конаре е основано в 1878 г. от 42 семейства преселници от старото село Катуница (което се е намирало на 3 км северно от сегашното му местоположение).

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2][3]

Година на преброяване Численост 1934 2292 1946 2601 1956 2892 1965 3074 1975 3227 1985 3245 1992 3438 2001 3299 2011 3021 2021 2981

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	3021	100.00
Българи	2600	86.08
Турци	19	0.62
Цигани	284	9.40
Други	16	0.52
Не се самоопределят	4	0.13
Неотговорили	98	3.24

Управление

От есента на 2015 г. Димитър Дишев е кмет на селото.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Основно в селото се развива растениевъдство, като нормално разпределение е както следва (Данните са приблизителни, и се отнасят за периода 2003 – 2006 година):

Полево растениевъдство:

• 40% Пшеница
• 15% Царевица
• 5% Ечемик
• 10% Слънчоглед
• 15% Моркови
• 5% Люцерна
• 2% Картофи
• 8% Други

Домашно растениевъдство:

• 25% Краставици
• 30% Домати
• 10% Картофи
• 5% Моркови
• 5% Зеле
• 25% Други

Инфраструктура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Ягодово има детска градина, основно училище и читалище с функционираща библиотека.

С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт – линия 22.

Култура

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата. В двора на църквата е домът и на местния свещеник.

Редовни събития

Празникът на селото е на Петровден (29 юни). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ – стадиона на селото.

Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът „На Петровден с хоро“.

Известни личности

Родени в Ягодово

• Запрян Начев (1876 – ?), деец на ВМОРО.

Източници

1. www.grao.bg
2. „Справка за населението на село Ягодово, община Родопи, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019.
3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)