село в община Родопи, обл. Пловдив From Wikipedia, the free encyclopedia
Белащица (до 1945 г.: Бѣлащица) е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.
| Белащица | |
  Белащица  Белащица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2569 души[1] (15 март 2024 г.) 186 души/km² |
| Землище | 13.782 km² |
| Надм. височина | 281 m |
| Пощ. код | 4124 |
| Тел. код | 03100 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 03304 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Родопи Павел Михайлов (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019) |
| Кметство – кмет | Трендафил Бакалов |
Селото се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя – старият, минаващ през село Браниполе, е в добро състояние и извежда на центъра, а новият, построен и открит през 2006 г., води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк „Родопи“ (познат на пловдивчани просто като хижа „Здравец“). На 8 км след Белащица в посока хижа „Здравец“ е село Гълъбово, а на 50 метра в посока Пловдив е Браниполе. На 3 км западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е Брестник (също черен път). В проект на община Родопи се предвижда свързване на трите села чрез асфалтов път. Белащица е сред най-атрактивните села в района, доказва го големият интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища.
Село Белащица е село на хиляда години. Според легендата Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 г.) има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 г. при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица. Никифор Ксифий, построява манастир Св. Георги, който се намира над селото. През 2014 г.селото отпразнува своя 1000-годишен юбилей.
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1967 | 100.00 |
| Българи | 1491 | 75.80 |
| Турци | 4 | 0.20 |
| Цигани | ||
| Други | 3 | 0.15 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 467 | 23.74 |
Населението е източноправославно. В село Белащица се намира манастир „Св. Георги Победоносец“ построен през 1020 година с храмов празник на 6 май Гергьовден, църква Св. св. „Козма и Дамян“ построена през 1881 година от населението и от дарение направено от френския консул, след посещението му в село Белащица – храмов празник 1 юли. На територията на селото се намират и пет параклиса:
В центъра на Белащица през 2000 година е пусната в експлоатация голяма и модерна административна сграда, в която е разположено Кметството, Пощенска станция, два лекарски кабинета, стоматологичен кабинет и аптека. В близост се намира и Читалището, сградата е построена през 1974 година, но през 2015 г. след одобрен проект, чрез МИГ „Тракийско родопска яка“ е спечелен проект за реновиране и обновяване. Днес Белащица има едно от най-хубавите читалища в Община Родопи. В селото има Основно училище и Детска градина. Училищната сграда е ремонтирана и обновена през 2012 година по проект „Модерни училища“ на МРРБ спечелен от Община Родопи." Сградата на Детската градина също е напълно обновена. Към нея функционира и млечна кухня. В центъра на селото се намира пенсионерски клуб, който работи целодневно. На пенсионерите се предлагат чудесни условия за срещи и забавления.
Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, с вътрешен и открит притвор, без куполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г. Манастирът е изграден през 1020 г. от византийския военачалник Никифор Скифи – управител на Филипополис. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.
В местността Чинарите расте най-дебелото дърво в България – чинар на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13,7 метра (според обозначителните табели), както и няколко други стари и дебели чинари. До тях има останки от османска стражева кула. На 6 декември 2011 г. местността е обявена за защитена със заповед на Министъра на околната среда и водите Нона Караджова. В центъра на селото се издига паметник на писателя Пенчо Славейков. Тук той е написал поемата „Неразделни“.
На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащинския манастир „Св. Георги“. Около него се организира събор. Празникът на селото е на 24 май в Чинаровата гора. Събор се организира и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев. От 2012 година през месец септември се провеждат „Славейкови вечери“ – посветени на живота и творчеството на Пенчо Славейков. През месец септември се организират и много изложби и културни събития в Чинаровата гора.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
