български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев (изписване до 1945 година: Христо Чернопѣевъ) и Черния,[1] е капитан от българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Христо Чернопеев | |
| български революционер | |
 Недатирана фотография от Димитър Карастоянов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | „Успение Богородично“, Република Северна Македония |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
| Христо Чернопеев в Общомедия | |
Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 година в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.
През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.
От април 1900 година е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни – Марко Лерински и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.
През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части – 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с брата на Гоце Делчев Мицо Делчев. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година.
Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Четата му се разделя на три – едната, начело с Петър Самарджиев, заминава за Тиквеш, а друга част, начело с Никола Жеков, – за Радовишко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.
След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на Рилския конгрес вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му Петър Китанов с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, Мануш Георгиев с 9 души в Петричко. В Радовишко действа Стамен Георгиев, който се подчинява на ръководството на ВМОРО.[3]
След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София, по подозрение за съучастничество.[4] Не успява да участва на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.
През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Костадин Самарджиев Джемото и бившите върховисти Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.[5] Думбалаков пише за Чернопеев:
| „ | ...тоя безумен храбрец и неумолим, жесток и страшен терорист... Чернопеев, надарен със стоманени мишци и с всички революционни добротедели, притежаваше един обезличаващ недостатък – липсата на самостоятелност. Жертва на влияния, той бе започнал революционната си дейност като върховист; минавайки границата бе работил в услуга на вътрешните; по-късно бе спечелен от Влахова за федералистите, а хуриета го бе заварил в щаба на санданистите...[6] | “ |
Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.[7] През 1910 година Чернопеев основава Българската народна македоно-одринска революционна организация заедно с Апостол Петков, Тане Николов и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев е избран член на ЦК на ВМОРО, като запасен член става Александър Протогеров от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.
При избухването на Балканската война в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на Македоно-одринското опълчение, съставена от 145 души.[9] Участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала заедно с Йонко Вапцаров, Пейо Яворов и Лазар Колчагов[10] Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня. На 24 октомври с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27 в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала.[11]
| Втора отделна партизанска рота на МОО с командир Христо Чернопеев | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
| Андон А. Костовски | Пехчевско | Пехчево[12] | |||
| Атанас Шопов | 28 | Демирхисарско | Порой[13] | ||
| Вельо Ангов[14] | |||||
| Георги С. Кондолов | 27 | Малкотърновско | Велика[15] | ||
| Димитър Бояджиев | 30(35) | Самоков[16] | |||
| Димитър Георгиев | 25 | Демирхисарско | Крушево[17] | ||
| Димитър Манчев | Дойран[18] | ||||
| Димитър Тупаров | 28(32) | Струмишко | Струмица[19] | ||
| Иван Ангелов | 29(32) | Старозагорско | Стара Загора | убит при Пониква на 22 юни 1913 година[20] | |
| Илия Василев | 26 | Струмишко | Струмица | убит; орден „За храброст“ IV степен.[21] | |
| Ильо Бенчев | 25 | Прилеп[22] | |||
| Киро Димов | 27 | Василиковско | Пиргопуло[23] | ||
| Коста Стоянов[24] | |||||
| Костадин Василев | Струмишко | Струмица[21] | |||
| Кральо (Крале) Велчев | 25 | Гюмюрджина[25] | |||
| Наке (Наке) Андонов | 24 | Струмишко | Струмица | безследно изчезнал на 22 юни 1913 г.[26] | |
| Никола Витанов | Костурско | Мокрени[27] | |||
| Никола Шишков | Струмишко | Струмица[28] | |||
| Пенчо В. Колканов | 30 | Копривщица[29] | |||
| Спас Чешмеджиев | Самоковско | Баня[30] | |||
| Стоян Ангелов | 20 | Зъхна | Скрижово[31] | ||
| Теньо Колев | 30 | Старозагорско | Стара Загора | орден „За храброст“ IV степен.[32] | |
| Тимо Пандов | 20 | Струмишко | Робово[33] | ||
| Христо Атанасов[34] | |||||
| Христо Делев Калайджиев | 24 | Дойранско | Пирава[8] | ||
По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен.[35]
Взема участие в насилственото покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 година.[36][37]
По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.
Става народен представител от Струмишки окръг,[38] но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. Александър Протогеров, командир на 3-та бригада на 11-а македонска дивизия, му предлага служба в неговата бригада като „офицер за поръчки“. Чернопеев отговорил:
| „ | Аз не съм тилов герой, искам рота. Дошъл съм в твоята бригада не за друго, а защото струмичани са тука и искам да умра при тях. Иначе бих си стоял в Народното събрание, където мястото ми е топло.[39] | “ |
Така, по време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско.[40][41] Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен.[42] През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на българските войници са унищожени.[43]
В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[44]
Чернопеев е женен за Тота, с която има три деца, едно момче – Ботьо, и две момичета – Тодора и Станка. След смъртта му по предложение на Народното събрание и с решение на царя Фердинанд I семейството му от 1916 година получава годишна народна пенсия, съпругата му доживот, синът му до пълнолетие, а дъщерите му до омъжване.[45] Тота умира към април 1925 година.[46]
На Христо Чернопеев е наречена улица в кварталите „Гео Милев“ и „БАН IV километър“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
