Тимо Ангелов

Ефтим (Тимо) Ангелов, наречен Княза,^[1], Димо, Царя,^[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тимо Ангелов
български революционер
Тимо Ангелов от възпоменателен лист със снимки на убитите македоно-одрински революционери от тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“
Роден	1882 г. Берковица, Княжество България
Починал	26 юли 1903 г. (21 г.) Пловдив, Княжество България
Тимо Ангелов в Общомедия

Биография

Никола Жеков, Крум Чапрашиков, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Никола Дечев, Велко Миков и Коста Мазнейков, март 1903 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Ефтим Ангелов е роден в град Берковица през 1882 година. Той е един от основателите на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Железарското училище в Самоков, където другарите му го наричат Тимо Княза и Ефтим Царя. Докато е там участва в подготовката на работилница за бомби, за нуждите на организацията, в която работи заедно с Велко Миков, Никола Дечев, Петър Юруков, Делчо Коцев, Душо Желев.^[3] През 1900 заминава като четник в Разложко. В 1901 година започва да фабрикува фалшиви сребърни монети, които са пласирани предимно от Александър Дюлгеров, брояч в Българската земеделска банка. Производството на фалшивите сребърни пари продължава около 18 месеца.^[4]

През 1903 година Тимо Ангелов е определен за войвода в Тиквешията. На 24 март 1903 няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков (Радовишко), Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са от многоброен аскер в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. Четата на Ангелов не успява да пробие турската блокада и е принудена да се оттегли обратно в България.^[5][6]

След като не успява да остане в Македония Тимо Ангелов се включва към група, приготвяща бомби за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Работилницата се намира в Пловдив, в къщата на Михаил Герджиков. За обекти на атентатите от Антон Прудкин са избрани корабите „Вашкапу“, „Аполо“, „Тенедос“ и „Феликс Фресине“. На 26 юли 1903 година, докато се прави поредната бомба, чиято цел е терористичната атака на пристанището в Цариград, става екплозия, която убива Тимо Ангелов, Милан Попмихайлов, трети революционер^[7][8] и една жена.^[9] Поради нещастния атентат в Пловдив пропадат плановете Милан Попмихайлов и Тимо Ангелов да се върнат с нова чета в Тиквешията, с която да прехвърлят снаряжение и взривни материали за въстанието.

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 62.
3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
4. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 67.
5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 225.
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 18.
7. Биография на сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 8.
9. Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 7.