Целина

Цѐлината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и моркова – Сенникови (Apiaceae).

Вижте пояснителната страница за други значения на Целина.

---

Тази статия е за вида растения. За рода вижте Целина (род). За други значения вижте Целина (пояснение).

---

Обикновена целина

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Сенникоцветни (Apiales) семейство: Сенникови (Apiaceae) триб: Apieae род: Целина (Apium) вид: Обикновена целина (A. graveolens)

Научно наименование

Apium graveolens Linnaeus, 1753

Синоними

Seseli graveolens Scopoli, 1771

Обикновена целина в Общомедия

[ редактиране ]

Описание

Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.^[2]

Разпространение

В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.^[2]

Употреба в кулинарията

Целина Celery, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 67 kJ (20 kcal) Въглехидрати 2.97 g       Нишесте 0 g       Захари 1.34 g       Сукроза 0.08 g       Глюкоза 0.4 g       Фруктоза 0.37 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0 g       Галактоза 0.48 g    Влакна 1.6 g Мазнини 0.17 g    Наситени 0.042 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.032 g    Полиненаситени 0.079 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.69 g Вода 95.43 g Пепел 0.75 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 270 μg Тиамин (B1) 0.021 mg Рибофлавин (B2) 0.057 mg Ниацин (B3) 0.32 mg Пантотенова к-на (B5) 0.246 mg Пиридоксин (B6) 0.074 mg Фолиева к-на (B9) 36 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 3.1 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.27 mg Витамин K 29.3 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 40 mg Желязо, Fe 0.2 mg Магнезий, Mg 11 mg Фосфор, P 24 mg Калий, K 260 mg Натрий, Na 80 mg Цинк, Zn 0.13 mg Мед, Cu 0.035 mg Манган, Mn 0.103 mg Селен, Se 0.4 μg   Аминокиселини Триптофан 0.009 g Треонин 0.02 g Изолевцин 0.021 g Левцин 0.032 g Лизин 0.027 g Метионин 0.005 g Цистин 0.004 g Фенилаланин 0.02 g Тирозин 0.009 g Валин 0.027 g Аргинин 0.02 g Хистидин 0.012 g Аланин 0.023 g Аспарагинова к-на 0.117 g Глутаминова к-на 0.09 g Глицин 0.021 g Пролин 0.018 g Серин 0.02 g Холин 0.0061 g   Други Целина в Общомедия

Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове – например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, или варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, и свежа, като намира приложение и в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и ястия с картофи.^[3]

В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.

Употреба във фитотерапията

Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонѐн, седанолид, селенин.

Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.

Приема се като прясно изцеден сок от корените и като запарка.^[2]

Източници

1. Apium graveolens (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
2. „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
3. Информация за целината в кулинарията и фитотерапията