Портал:Македония
From Wikipedia, the free encyclopedia
Македония е географска област на Балканския полуостров с площ около 67 000 km² и население 4,65 милиона души. Разположена е в басейните на реките Бистрица (Алиакмонас), Вардар, Струма, Места, Караазмак и отчасти Черни Дрин. Областта, като пресечна точка на различни култури, има богата история. Днес областта е включена в територията на шест държави:
Вижте статията Македония | |||
Към 1 юни 2024 г. порталът съдържа 29 241 статии или 9,78% от общо 298 867 статии в Уикипедия. | |||
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация - революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. Комитетът организира Четническата акция в 1895 година и Горноджумайското въстание в 1902 година, а негови чети участват в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. След първоначално добро сътрудничество с Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Върховният комитет влиза постепенно в конфликт и с нея, и с българското правителство и в 1903 година организацията е забранена в България, а в 1905 година се разпуска. Военното крило в организацията продължава да се занимава с революционна дейност до 1912 година, а след Балканските и Първата световна война част от тях се вливат в десницата на ВМРО, докато част от легалните дейци формират Съюза на македонските емигрантски организации. Вижте статията Върховен македоно-одрински комитет |
Църквата „Свети Никола Летни“ в Маврово
Основна забележителност на Маврово е църквата „Свети Никола Летни“, изградена от рекански майстори в 1850 година. Църквата е потопена под Мавровското езеро в 1953 година, но към началото на 21 век поради засушаване е в голяма степен на сухо. В средата на 90-те години на 20 век в Маврово започва изграждането на нова църква „Свети Никола“, подобна на потопената, която е завършена в 2006 година. | ||
Никола Стоянов Митов е български финансист и икономист. Родом от град Дойран, Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза. Първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите. През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“. През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София, а при основаването на Съюза на македонските братства през 1918 година е избран за секретар на неговия Изпълнителен комитет. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). Вижте статията Никола Стоянов |
Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души. Турското име на града е Kesriye (Кесрие). В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет. От X век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Богородица Кубелидики“. В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. Вижте статията Костур | ||
Историко-етнографски групи | |||
Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са всички жители на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония. Част от тях се определят като македонци на национално ниво — тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи и македонски гърци. Според българското мнение македонци е регионална, а не национална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание. Вижте статията Македонци |
Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Alexandros III o Makedon или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Megas Alexandros) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II Македонски. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 пр.н.е. държавата се е простирала от Гърция до днешните Афганистан, Пакистан и Индия. Личности от Древна Македония: Александър Македонски • Антипатър • Деметрий II • Персей • Филип II • Филип III Аридей • Филип V Македонски • Филипи Вижте статията за Александър Македонски | ||
Българите са основното население на област Македония на север от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма в ново време. Днес те са почти 100% от населението на Пиринска Македония. Във Вардарска и Егейска Македония вследствие на македонизаторския и елинизационния натиск те са малцинство. От 1990 година около 64 000 души от Северна Македония са получили българско гражданство на базата на декларация за българско съзнание. Личности с българско самосъзнание в Македония: Цар Самуил • Паисий Хилендарски • Свети Иван Рилски • Григор Пърличев • Дине Абдураманов • Тодор Александров • Яне Сандански • Алекси Рилец • Иван Наумов Алябака • Апостол войвода • Борис Бунев • Мара Бунева • Гоце Делчев • Иван Хаджиниколов • Питу Гули • Ставре Гогов • Димитър Гюзелов • Борис Дрангов • Теодосий Синаитски • Райко Жинзифов • Братя Миладинови • Иванчо Карасулията • Георги Измирлиев • Пандо Кляшев • Даме Груев • Христо Татарчев • Любчо Георгиевски • Миле Неделковски • Младен Сърбиновски • Никола Вапцаров • Христо Смирненски • Андон Калчев • Кузман Шапкарев • Ванга Вижте статията Българи |
Гърците до Балканската война са традиционното население на Южна Македония, доминиращи южно от линията Хрупища-Бер-Солун-Драма. Днес те са преобладаващата нация в завладяната през 1912 година от Гърция Егейска Македония вследствие на усилена колонизация и елинизация на местното население. Гъркомани (на македонски: гркомани, румънски: grecomani) е термин, който се използва в България, Северна Македония и Румъния за хора с български, влашки или албански етнически произход, от oбластите Македония и Тракия, които се смятат за част от гръцката нация (синоним на гърчеещи се) или за хора с българско национално съзнание, които след появата на Българската екзархия и обявяването на българската църква за схизматична остават верни на Цариградската патриаршия. Личности с гръцко самосъзнание в Македония: Анастасиос Михаил • Андроник Калист • Вангел Георгиев • Георгиос Кондарис • Гоно Йотов • Йоанис Котуниос • Коте Христов • Митрофанис Критопулос • • • други
| ||
Сърбомани (на македонска литературна норма: србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географската област Македония, които имат български етнически произход и са избрали сръбството за своя национална ориентация. Така терминът е синонимен на сърбеещи се. В Северна Македония често, а понякога и в България, се използва и терминът сърбофили (на македонска литературна норма: србофили). Сърбоманството се появява в Македония в началото на 90-те години на 19 век и плод на усилена сръбска културна, а по-късно и въоръжена пропаганда. Днес в България със сърбомани често са обозначавани хората, приемащи македонизма за национална ориентация, тоест представителите на македонската нация. Тази употреба противоречи на традиционната научна употреба на термина. Личности със сръбско самосъзнание в Македония: Григор Соколов • Йован Бабунски • Йован Довезенски • Йован Долгач • Мицко Кръстев • • • други. Вижте статията Сърбомани |
Власи е общо наименование на няколко отделни романски народа, произлизащи от романизираното население на Югоизточна, Централна и Източна Европа. Народи, наричани власи, са днешните румънци, армъни, мъгленорумъни и истрорумъни, но след създаването на държавата Румъния терминът се използва главно за живеещите на юг от река Дунав.
Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири). Някои изследователи включват сред възможните предшественици още гърците и дарданите. В миналото повечето власи са овчари и мигрират в търсене на по-добри пасища. Това обяснява анклавите от власи, които се срещат навсякъде из Балканите и до Полша на север и Чехия и Хърватия на запад. Тези области, населени с власи, са наричани Влахия или Влашко от съседните славянски народи. Броят на власите в Северна Македония е 9 695, а в Албания между 10 000 и 40 000. Известен брой власи населяват и района на планината Пинд, Западна Македония. Вижте статията Власи | ||
Тематични статии | |||
Градове: Банско • Бер • Берово • Битоля • Благоевград • Боймица • Валовища • Велес • Виница • Воден • Въртокоп • Гоце Делчев • Гревена • Гумендже • Дебър • Дойран • Драма • Енидже Вардар • Зиляхово • Кавадарци • Кавала • Кайляри • Каламария • Катерини • Кожани • Костур • Кочани • Кресна • Кукуш • Кулакия • Куманово • Либаново • Лерин • Лъгадина • Ляпчища • Мелник • Неготино • Негуш • Нигрита • Острово • Охрид • Пела • Петрич • Пласничево • Прилеп • Полигирос • Разлог • Ресен • Ругуновец • Сандански • Сервия • Симитли • Солун • Скопие • Струмица • Суровичево • Съботско • Сяр • Текелиево • Тетово • Хрупища • Щип Административни области: Област Благоевград • Област Западна Македония • Област Централна Македония • Област Източна Македония и Тракия • Пчински окръг • Вардарски регион • Източен регион • Пелагонийски регион • Положки регион • Североизточен регион • Скопски регион • Югоизточен регион • Югозападен регион |
Северна Македония е нова държава в Югоизточна Европа. На изток граничи с България, на юг — с Гърция, на север — със Сърбия (включително Косово), а на запад — с Албания. Северна Македония обхваща около 38% от територията на географската област Македония и около 44% от населението ѝ. Страната има много благоприятно географско местоположение, тъй като се намира в район на Балканите, в който се кръстосват значими азиатско-европейски пътища и който представя мост между останалите балкански държави. Около 1% (20 000) от жителите официално са заявили, че имат българско национално съзнание и са получили българско гражданство на базата на български етнически произход, а още поне 3 000 граждани в републиката се обявяват за българи. Личности с македонско самосъзнание в Македония: Борис Трайковски • Владо Бучковски • Киро Глигоров • Никола Груевски • Лазар Колишевски • Димитър Влахов • Бранко Цървенковски Вижте статията за Северна Македония | ||
Виа Егнация, (на латински Via Egnatia, гръцки Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е един от най-известните военни пътища, построен от древните римляни в 145 г. пр.н.е., продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция. Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско и Мраморно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята. Вижте статията Виа Егнация |
Вътрешната македонска революционна организация - Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на държавата в НАТО и Европейския съюз.
Вижте статията за ВМРО ДПМНЕ | ||
Вардар (на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Република Гърция. Вардар извира на 683 метра надморска височина край село Вруток, протича през котловината Полог, като минава през град Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервента навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на реките Лепенец, Треска и Пчиня. В Македония има много туристически дестинации, свързани с богатото ѝ историческо минало и удивителна природа.
| |||
Зографски манастир на Света гора, стожер на българския дух и култура, съхранява оригинала на История славянобългарска. |
Херодот пише, че македонският княз Александър се определял за елин, но гърците не го смятали за такъв. Когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, му отказали, защото те били само за гърци. Като видели обаче, че той изразява традиционни и искрени гръцки убеждения, го приели в игрите. | ||
Любопитно | |||
|
| ||
Координация на портал „Македония“ | |||
Това е списък на статии, свързани с Македония, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в другоезични уикипедии или да използвате посочените външни източници.
Бележки
| |||
Това е списък на статии, свързани с Македония, които се нуждаят от подобряване. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги обработите, отстраните проблемите в тях и ги разширите.
|
Това е списък на добри статии, свързани с Македония. Можете да помогнете на Уикипедия, като ги разширите, прецизирате информацията, добавите нови гледни точки, за да отговарят на критериите за избрани статии.
| ||
Ако желаете да допринесете за развитието на портала, можете да се включите в Уикипроект „Македония“. |
- Angold, Michael. Thomas Morosini, First Latin Patriarch of Constantinople (1205–1211): A Re-appraisal // Crusading and Trading Between West and East: Studies in Honour of David Jacoby. Routledge, 2019. p. 17–34. (на английски)
- Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 242.