Иван Наумов – Алябака

Иван Наумов, наречен Оровчанов^[1] и Алябака или Алябако,^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Наумов.

---

Иван Наумов
български революционер
Роден	1870 г. Ораовец, Османска империя
Починал	24 август 1907 г. (37 г.) Белица, Османска империя
Семейство
Братя/сестри	Павел Наумов
Иван Наумов в Общомедия

Биография

Иван Наумов е роден в село Ораовец, Велешко, в бедно българско семейство. По-малкият му брат Павел Наумов също е деец на ВМОРО.^[3] Поради липса на средства не може да учи и отива на гурбет в Солун. Там се запознава с идеите на ВМОРО и около 1900 година е привлечен в организацията от Михаил Апостолов Попето. Работи като бакалин в Драма и Кавала.

Портрет на Наумов, надписан 1 юни 1907 г., София, Фото Т. К. Апостолов

Стефан Аврамов описва Иван Наумов така:

„

Алябака бѣ високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ“. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, смѣлость, себеотрицание и вѣра въ дѣлото го издигнаха предъ очитѣ на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницитѣ. Въ велешко, прилепско и Поречието той бѣ единствениятъ войвода, който бѣ вселилъ страхъ въ редоветѣ на сръбската пропаганда, агентитѣ на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ

“

През 1902 година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в Одринско и Пашмаклийско. От началото на 1903 година е организационен войвода в Крушевско. По време на Илинденското въстание ръководи едно от отделенията, което участва в запалването на жандармерийската казарма в град Крушево. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от Тодор Яковов, станал четник при Алябака в периода 1903 – 1906.^[4]

Четата на Иван Наумов Алябака

След въстанието се оттегля в България. В София, през 1904 година, заедно с Мамин Колю, след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на Борис Сарафов.^[5] Обикаля като войвода Велешко, Прилепско, Кичевско и Поречието, но поради конфликт с велешкия войвода Стефан Димитров му е наредено от организацията да не се връща там.

Чета на Иван Наумов, 26 май 1904 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Иван Наумов	Ораовец	Велешка
2.	Алек. Ив. Андреев	София	Софийска
3.	Георги З. Цапаревски	Самоков	Самоковска
4.	Петър Д. Дуков	Охрид	Охридска
5.	Павел Наумов	Ораовец	Велешка
6.	Васил Дамев	Бучин	Прилепска
7.	Александър Зафиров	Ерджелия	Щипска
8.	Атанас Андреев	Косинец	Костурска
9.	Никола Кукулов	Дреновени	Костурска
10.	Щерьо Щерьовски	Смърдеш	Костурска
11.	Христо Гучо	Косинец	Костурска
12.	Лазо Желевар	Косинец	Костурска	върнали се през месец декември[6]

Атанас Иванов от Голямо Конаре и Илия Русев от Бяла река, четници на Иван Алябака.

Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декември 1904 година, заедно с войводата Боби Стойчев, са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на Иван Наумов – Алябака гони Димитър Чуповски от Македония, заради пропагандирания от него македонизъм.^[7]

Чета на Иван Наумов, 1 септември 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Иван Наумов	Ораовец	Велешка
2.	Кольо Попов	Ехловец	Велешка
3.	Трайко Димитров	Бърник	Битолска
4.	Тома Петр. Нейков	Велес
5.	Цоньо Иванов	Драгижево	Търновска
6.	Димитър Христов	Дупница
7.	Никола Лазов	Попадия	Велешка
8.	Лазар Христов	Велес
9.	Дончо Тодоров	Стара Загора
10.	Димитър Атанасов Кяфов	Бяла черква	Търновска
11.	Илия Боев	Тетово
12.	Пано М. Арнаудов	Ораовец	Велешка
13.	Диме Бърлев	Велес
14.	Стоян Христов	Негорци	Гевгелийска
15.	Велко Илиев	Карабурун	Старозагорска	[8]

През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и Константин Кюркчиев. Тази чета участва в сражението на Ножот и Попадийските чукари през юли 1907 година, заедно с другите, дошли от България чети – на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков, прилепските районни чети на Гьоре Спирков и Мирчо Найдов и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

Чета на Иван Наумов, 17 юни 1907 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Иван Наумов	Велес
2.	Димитър Николов	Севлиево
3.	Атанас Тошев	Тюркмен	Пловдивска
4.	Велян Тасев	Брезово	Битолска
5.	Славчо Тодоров	Козамово	Станимашка
6.	Симеон Аврамов	Брод	Кичевска
7.	Петко Христов	Журче	Крушевска
8.	Петко Костадинов	Карнафуля	Пловдивска
9.	Илия Апостолов	Сланско	Прилепска
10.	Хр. Николов	Крушево
11.	Гино Андреев	Сланско	Прилепска
12.	Атанас Славенов	Карнафуля	Пловдивска
13.	Мито Петрушов	Балван	Щипска
14.	Георги Миланков	Крушево
15.	Мирчо Найденов	Беловодица	Прилепска
16.	Генчо Киров	Арапово	Карловска
17.	Нале Дельов	Смилево	Битолска
18.	Герасим Ненчов	Клисекьой	Пирдопска
19.	Стоян Георгиев	Балдево	Неврокопска
20.	Никола Атанасов	Станимака
21.	Илия Русев	Читак	Борисовградска
22.	Васил Даков	Брестовец	Пловдивска
23.	Атанас Петров	Тат. Пазарджик
24.	Билбил Владимиров	Ижища	Кичевска
25.	Хр. Петров	Копривщица
26.	Слави Пирчев	Брезник
27.	Константин Аврамов	Чирпан
28.	Тодор Т. Чалницки	Стара Загора
29.	Иван Василевски	Латово	Кичевска
30.	Георги Ангелов	Кричим	Пещерска
31.	Сило Митрев	Белица	Кичевска
32.	Стефан Амбарски	Баня	Панагюрска
33.	Ив. Раков	Копривщица
34.	Никола Тодоров	Т. Пазарджик
35.	Найдо Милошов	Зубовца	Гостиварска
36.	Петър Петрин	Панагюрище
37.	Симеон Петров	Тетово
38.	Георги Христов	Калофер
39.	Коста Талев	Битоля
40.	Стоян Марков	Галичник	Дебърска
41.	Миял Гюров	Ст. Загора
42.	Петко Черкезов	Карнафуля	Пловдивска
43.	Ангел Консулов	Карнафуля	Пловдивска
44.	Атанас Иванов	Масятларе	Пловдивска
45.	Костад. п. Георгиев	Радотен	Ораханийска
46.	Димитър Петев	Гирен	Пловдивска
47.	Панайот Златанов	Кара-реизово	Пловдивска
48.	Илия Иванов Биров	Кара Мусала	Т. Пазарджишка
49.	Койчо Славов	Стара Загора
50.	Пешко Буналов	Стара Загора
51.	Димитър Николов	Заполче	Крушевска
52.	Миле Павлов	Арапово	Карловска
53.	Костадин п. Андреев	Чокманово	Ахъчелебийска
54.	Ангел Дежков	Горно Марос	Карловска
55.	Диме Богов	Велес
56.	Васил Филев	Клино	Тиквешко
57.	Георги Ралев	Света	Крушевска
58.	Тодор Дочев	Стара Загора
59.	Крум Зографов	Велес
60.	Кост. М. Кюркчийски	Преколница	Кюстендилска	[9]

През август същата година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Алябака е убит с двама свои четници в село Белица. Според едната версия той става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.^[10][11] Според другата версия четниците са предадени от селския ръководител на ВМОРО.^[12]

Външни препратки

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алябака (35-и в първата колона).

Открийте още информация за Иван Наумов – Алябака в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

Уикиизточник

• Песен за Иван Алябака в

Бележки

1. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 28.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 14.
4. Аврамовъ, Стефанъ. Тодоръ Стефановъ Якововъ // Илюстрация Илинден 3 (83). Илинденска организация, мартъ 1937. с. 11.
5. Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
7. Из историята на Македонизма. Някои случки в живота на Димитрия Чуповски, macedonia-history.blogspot.com
8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
10. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 493 – 494.
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
12. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904 – 1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.40.