Крум Зографов

Крум Нацев Зографов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация.

Крум Зографов
български революционер
Роден	1884 г. Велес, Османска империя
Починал	4 май 1922 г. (38 г.) Кошево, Кралство на сърби, хървати и словенци
Награди	Военен орден „За храброст“
Крум Зографов в Общомедия

Писмо от Тихомир Попович до сръбския консул в Скопие Йован Йованович Пижон за пристигането на учителя Крум Зографов от София в Белград. Същият иска да постъпи на сръбска служба за 10 000 динара. Белград, 7 декември 1910 г.

Биография

Зографов е роден в 1884 година в град Велес,^[1] тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Завършва ІІІ клас. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието през 1904 година е начело на велешкия околийски революционен комитет. От 1907 година е четник при Иван Наумов Алябака и взима участие в сражението на връх Ножот.

При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.

Чета на МОО с командир Крум Зографов
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Георги Андонов	28	Велешко	Велес[2]
	Георги Манчев	22 (25)	Велешко	Велес	орден „За храброст“ IV степен[3]
	Димитър Христов	30	Велешко	Велес[4]
	Йордан Костадинов	20 (19)	Щипско	Щип	орден „За храброст“ IV степен[5]
	Йордан Димов Пешов	20	Велешко	Велес[6]
	Славейко Зарзев	30	Велешко	Велес[7]
	Стефан Д. Голистоянов	35	Велешко	Велес[8]
	Христо Джингов	26 (28)	Копривщенско	Копривщица	орден „За храброст“ IV степен[9]
	Христо Мишев	26 (30)	Тиквешко	Кавадарци[10]

През декември 1912 година Зографов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.^[11]

През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота.^[12] През Първата световна война е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на Тодор Оровчанов и 47 на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.^[13] За отличие в боевете е награден със знак на военния орден „За храброст“, I и IV степен.^[14][15]

Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 година е избран в ръководствато на Илинденската организация, а през 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.^[16] В началото на 1922 година участва на помирителна среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров.^[17]

След отказа на Тодор Александров да приеме помирението подписано от Протогеров и продължилите противоречия, Зографов организира чета 50 души, поддържана от земеделската власт в България. С нея влиза в Източна Македония, като целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония. Четата на Зографов води сражение с четите на Панчо Михайлов и Тодор Александров, както и със селска милиция, начело с Димитър Медаров. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти и при село Кошево, Щипско в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.^[18][19] Според Петър Шанданов, който се позовава на разговор с Иван Михайлов, Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров.^[20] Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.^[21]