град в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Кава̀дарци (в по-старата литература понякога и Тиквеш; на македонска литературна норма: Кавадарци) е град в Северна Македония, разположен на река Луда Мара в Повардарието, един от центровете на областта Тиквеш (Тиквешия). Кавадарци има около 30 000 души население и е център на едноименната община Кавадарци.
| Кавадарци Кавадарци | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Кавадарци  Кавадарци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Тиквеш |
| Площ | 15,1 km² |
| Надм. височина | 285 m |
| Население | 29 188 души (2002) |
| Първо споменаване | 1519 г. |
| Пощенски код | 1430 |
| Телефонен код | +389 043 |
| МПС код | VE |
| Официален сайт | www.kavadarci.gov.mk |
| Кавадарци в Общомедия | |
Градът е разположен в средния дял на котловината Тиквеш е представлява неин административен, културен и стопански център. От Скопие Кавадарци отстои на 105 километра, а най-близък град е Неготино отдалечен на 10 километра. Чрез отличен път Кавадарци се свързва с Прилеп (51 километра), а от там с Битоля, Ресен и Охрид. Кавадарци е разположен на двата бряга на река Луда Мара, наричана също Ваташка река, на надморска височина от 230 до 270 метра.
За първи път за Кавадарци се споменава през 1519 година в османски данъчен регистър на Кюстендилски санджак на Османската империя. Първоначално е средище на нахия в рамките на Струмишка каза, а от XVII век – на самостоятелна каза. Сведения за паланката Тиквеш дава и известният османски пътешественик Евлия Челеби, посетил този край през 1664 година. Той пише, че градчето е център на каза със 70 оживени села и има 300 покрити с керемиди къщи. Има четири махали, три джамии и една хубава баня. Има два хана за търговци и чаршия с около 74 дюкяна.[1]
В 1856 – 1857 година Панайотис Аравантинос пише:
| „ | Тиквеш – град и епархия в Македония... Градът и епархията са населени с българи и са под ведомството на световелешкия митрополит.[2] | “ |
В града никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[3]
В 1876 година в Кавадарци е открита поща.[4]
През 90-те години на XIX век Васил Кънчов посещава Кавадарци и пише, че градът:
| „ | Има около 350 хр[истиянски] къщи и около 700 турски с 20 – 30 цигани. Има малък пазар, понеже селяните предпочитат по-свободния пазар в Неготино. Тук има много бегове и много са силни. По-голямата част от християн[ските] села (около 47) са чифлици на тия бегове. Най-прочут между тях е Махмуд бег.
Населението на Кавадарци е много плашливо. Общината беше съвсем разсипана и нямаше никакъв авторитет в конака. Градът Кавадарци не е стар град, но види се, че е построен на старо място, защото при копането на бунарите много често се нахождат човешки кости на значителна дълбочина. Намерени са и няколко надгробни плочи. Една видох, тя имаше византийски надпис. Намервали се и делви. Недалеко от Кавадарци [има] остатки от стария град Тиквеш близо при матката на Църна. Градецът върти търговия с вино, жито и афион, който тук се събира годишно повече от 20 х[иляди] оки. Кавадарци е станало каймакамлък в ново време.[5] |
“ |
Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кафадарци живеят 1940 българи християни, 3000 българи мохамедани, 120 цигани и 32 власи.[6]
На практика всички християнски жители на Кавадарци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 3040 българи екзархисти, 16 българи протестанти и 20 гърци и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище.[7] Българското просветно дело в града се развива възходящо. През 1901 година броят на учениците е 236, а през 1906 година – 364. Общият бюджет за издръжка на училищата е 25875 гроша за заплати на учителите, от които Екзархията поема 17200, а останалите общината. Главен учител е Христо Кръстев от Радовиш, който е завършил Кюстендилското педагогическо училище и е следвал две години педагогика в Йена, Германия. Учителският колектив се състои от 6 учители – всичките родом от Македония – Велес, Ваташа, Неготино. Повечето са завършили Солунската българска гимназия.[8] В Спомените си просветният деятел Георги Трайчев пише, че в края на XIX век помаците в града и околността не знаят турски, а отношенията между тях и останалите българи са „едни от най-дружелюбните“.[9] След Балканските войни 1912 – 1913 година – до 50-те години на XX век по-голямата част от мохамеданите в Кавадарци се изселват.
| Тиквешки управители XIX–XX век[10] | |||
|---|---|---|---|
| Номер | Име | Име | Година |
| 1. | Черибашъ Кантур Сюлейман ага | Çeribaşı Kantur Süleyman Ağa | 1798 |
| 2. | Аян Тахир ага | Ayan Tahir Ağa | 1813 |
| 3. | Черибашъ Кантурзаде Мустафа ага | Çeribaşı Kanturzade Mustafa Ağa | 1824 |
| 4. | Кадъ Джабарзаде Абдулфетах ефенди | Kadı Cabbarzade Abdülfettah Efendi | 1826 |
| 5. | Черибашъ Хюсеин ага | Çeribaşı Hüseyin Ağa | 1829 |
| 6. | Наид Морави Афир ефенди | Naib Moravî Afir Efendi | 1846 |
| 7. | Кадъ Сеид Абдурахим ефенди | Kadı Seyid Abdürrahim Efendi | 1847 |
| 8. | Мюдюр Осман Тайиб ефенди | Müdür Osman Tayyib Efendi | 1849 |
| 9. | Мюдюр Сюлейман ефенди | Müdür Süleyman Efendi | 1850 |
| 10. | Мюдюр Якуп ефенди | Müdür Yakup Efendi | 1852 |
| 11. | Мюдюр Мехмед Бесим ефенди | Müdür Mehmed Besim Efendi | 1853 |
| 12. | Мюдюр Ахмед ага | Müdür Ahmed Ağa | 1853 |
| 13. | Мюдюр Хайри бей | Müdür Hayri Bey | 1854 |
| 14. | Мюдюр Хасан бей | Müdür Hasan Bey | 1855 |
| 15. | Мюдюр Ахмед Шюкрю бей | Müdür Ahmed Şükrü Bey | 1856 |
| 16. | Мюдюр Осман Тайиб ефенди | Müdür Osman Tayyib Efendi | 1857 |
| 17. | Мюдюр Хасиб ефенди | Müdür Hasib Efendi | 1861 |
| 18. | Мюдюр Ахмед Шюкрю ефенди | Müdür Ahmed Şükrü Efendi | 1862 |
| 19. | Каймакам Фейзи бей | Kaymakam Feyzi Bey | 1871 |
| 20. | Каймакам Джелал бей | Kaymakam Celâl Bey | 1873 |
| 21. | Каймакам Халил Съдкъ бей | Kaymakam Halil Sıdkı Bey | 1878 |
| 22. | Каймакам Мехмед бей | Kaymakam Mehmed Bey | 1879 |
| 23. | Каймакам Али Сеид ефенди | Kaymakam Ali Seyid Efendi | 1884 |
| 24. | Каймакам Махмуд ефенди | Kaymakam Mahmud Efendi | 1885 |
| 25. | Каймакам (Векил) Осман Рагъб ефенди | Kaymakam (Vekil)Osman Ragıb Efendi | 1886 |
| 26. | Каймакам Али ефенди | Kaymakam Ali Efendi | 1886 |
| 27. | Каймакам Хюсеин Авни бей | Kaymakam Hüseyin Avni Bey | 1886 |
| 28. | Каймакам Мустафа Нури ефенди | Kaymakam Mustafa Nuri Efendi | 1889 |
| 29. | Каймакам Ахмед Вахид ефенди | Kaymakam Ahmed Vahid Efendi | 1893 |
| 30. | Каймакам Нимети Хайдар бей | Kaymakam Nimetî Haydar Bey | 1893 |
| 31. | Каймакам Хюсеин Хюсню бей | Kaymakam Hüseyin Hüsnü Bey | 1896 |
| 32. | Каймакам Ибрахим Сами бей | Kaymakam İbrahim Sami Bey | 1897 |
| 33. | Каймакам Махмуд бей | Kaymakam Mahmud Bey | 1897 |
| 34. | Каймакам Асъм бей | Kaymakam Asım Bey | 1899 |
| 35. | Каймакам Муса Хилми | Kaymakam Musa Hilmi | 1901 |
При избухването на Балканската война през 1912 година 31 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Поне 23 души родом от Кавадарци, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[12]
През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Кавадарци е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. От 19 до 24 юни градът е освободен от въстаниците. На 25 юни 1913 година сръбски войски опожаряват голяма част от него, ограбват над 60 дюкяна и богати къщи, а 24 местни българи са убити.[13]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кавадар (Kavadar) като смесено българскохристиянско-турско селище.[14]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Благой М. Атанасов е български кмет на Кавадарци от 8 август 1941 година до 24 август 1942 година. След това кмет е Благой П. Дубровски (24 август 1942 - 22 юли 1943, 4 декември 1943 - 9 септември 1944).[15]
Най-значителните отрасли са лозарството и винопроизводството, отразени и върху герба на града. Сред големите предприятия в града са Винарската изба „Тиквеш“, Металургическият комбинат за фероникел „ФЕНИ“, фабриката „Металекс“ и други. Работят и много по-малки винарски изби.
Според преброяването от 2002 година градът има 29 188 жители.[16]
| Националност | Всичко |
| македонци | 28354 (97,14%) |
| албанци | 2 |
| турци | 151 |
| роми | 368 |
| власи | 22 |
| сърби | 159 |
| бошняци | 4 |
| други | 128 |
Видни български дейци на ВМОРО от Кавадарци са Михаил Шкартов (1884 – 1936), Добри Даскалов (1882 – 1912), Атанас Божков (? – 1913) и Ефтим Темков. Атанас Калчев (около 1883 – 1944) е войвода на ВМРО, убит от комунистическата македонистка власт. Илия Чулев (1908 – 1950) е деец на ВМРО (обединена) и борец срещу македонистката власт, а Йордан Анастасов (1893 – 1976) също е деец на ВМРО (обединена) и български политик. Александър Ицев (р. 1921), Ангел Чемерски (1923 – 2005), Мито Хадживасилев (1922 – 1968) и Владимир Митков (р. 1931) са видни югославски политици. Ефтим Манев (1931 – 2010) е писател от Северна Македония. Стоян Андов (р. 1935) е председател на Събранието на Република Македония.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
