селище в Северна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Беловодица (изписване до 1945 година: Бѣловодица; на македонска литературна норма: Беловодица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Беловодица Беловодица | |
| — село — | |
 Света Богородица Ширшая небес от църквата „Свети Никола“ | |
  Беловодица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 673 m |
| Население | 24 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Беловодица в Общомедия | |
Селото е разположено в планината Дрен, в долината на река Раец, източно от град Прилеп.
В землището на Беловодица в местностите Грамадина и Селище (Селиште) има римски некрополи.[1]
В XIX век Беловодица е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Беловодица (Bélovoditza) е село във Велешка каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[2]
Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бѣловодица има 510 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Беловодица е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 72 къщи.[5]
През юли 1903 година край селото се води тежка битка между чети на ВМОРО и османски аскер.
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Беловодица има 576 българи екзархисти.[6] Към 1906-1907 година енорийски свещеник на Беловодица и Трояци е Пантелеймон Мицев.[7]
При избухването на Балканската война един човек от Беловодица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Манастирът „Свети Георги“ е осветен на 27 юли 1980 година от митрополит Гаврил Повардарски, който в това време е администратор преспанско-битолски.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 24 жители, всички северномакедонци.[10]
Харалампи Попов (1881 - 1925), български учител, убит от сърби в Плетвар[11] Александър Спирков (? – 1903), български революционер; Алекса Нун. Чернов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12] Алекса Ламьов (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12] Алекса Сп. Минков (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12] Григор Ракиджиев (? – 1903), български революционер от ВМОРО Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер; Иван Кирков Шарлиев, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[13] Илия Христев Лаков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[13] Тале Христов (1878 – 1903), български революционер;Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
