From Wikipedia, the free encyclopedia
Олимпийските игри (на френски: Jeux olympiques; на английски: Olympic Games[1]) или олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което спортисти от над 200 страни[2] и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали. Олимпиади се провеждат на всеки 4 години. През 2020 г. за пръв път игрите биват отложени в мирно време. Летните олимпийски игри в Токио се провеждат през 2021 г. поради разразилата се пандемия от коронавирус.
Древните олимпийски игри са провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес)[3].
Към края на 6 век пр.Хр. в Древна Гърция се провеждат много спортни фестивали в рамките на религиозни празненства. Главните са четири, наричани „класически“: Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт. Олимпийските игри са най-прочутите и най-бляскавите сред тях. Провеждат се на всеки четири години, между 6 август и 10 септември, и заемат толкова важно място в историята, че историците от Късната античност започват да изчисляват времето по олимпиадите. Първи това прави историкът Тимей от Таормина.
През класическата епоха игрите траели пет дни. Участниците можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите са част от религиозния култ. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се полагали олимпийски клетви пред олтара на Зевс Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху чиито четвъртини спортистите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право никога повече да участва.
С идването на римляните олимпийските игри постепенно загубват значението си, но няма съгласие кога са прекратени окончателно. Най-често се посочва 394 г., когато император Теодосий I забранява всички езически култове. Друга сочена дата е 426 г. когато следващият император, Теодосий II, заповядва всички гръцки храмове да бъдат разрушени[3].
Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в Англия през XVIII век нееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания, носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода 1859 – 1888 г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета Панайотис Суцос. Първите игри са финансирани от филантропа Евангелос Запас.
През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.
По мнението на Кубертен именно слабото физическо състояние на френските войници е една от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870 – 1871 г. Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.
На конгрес, проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната, той представя своите идеи на международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите Гърция. С цел да организира игрите е основан Международен олимпийски комитет (МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас, който е президент до края на Първите летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон дьо Кубертен.
Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в тях вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в родината им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.
След първия успех олимпийското движение изпитва и първата си криза. Вторите олимпийски игри през 1900 г. в Париж, Франция, и Третите олимпийски игри през 1904 г. в Сейнт Луис, САЩ, са проведени съвместно със Световни изложения. Спортните съревнования продължават с месеци и почти не предизвикват интерес от страна на зрителите. На Олимпиадата в Париж за първи път участват и жени. На Олимпиадата в Сейнт Луис участват почти само американски спортисти, тъй като организирането на пътуването на отборите от Европа през океана в онези години не е лесно.
На извънредната олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и постижения отново излизат на първо място. Въпреки че първоначално МОК признава и подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за „безсмислени и ненужни“.
Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен, които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от Международния олимпийски комитет.
През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в игрите участват цветнокожи състезатели. [4]
В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори. Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите в Стокхолм през 1912 г. Джим Торп губи медалите си, защото веднъж получил пари за участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години. През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството, олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от индивиди, организации и нации за неясни цели“. [5][6]
С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на участие на професионални спортисти. Телевизията оказва голямо влияние за решението, тъй като публиката предпочита да гледа познати спортисти. Аргумент в полза на допускането на професионални спортисти е и подозрението, че спортистите от Източния блок де факто са професионалисти, въпреки че имат аматьорски статут. Така през 80-те години на XX век професионализирането на олимпийските игри започва и завършва с участието на т. нар. „Дрийм тийм“, отборът мечта, на баскетболния турнир в Барселона през 1992 г., когато отборът на САЩ се състои от професионалисти от НБА. [6]
На игрите в Лондон през 2012 г. за първи път всяка участваща държава номинира за участие поне по една жена. [7]
Спонсорите на олимпийските игри имат право да се наричат „олимпийски спонсор“ и да се идентифицират с олимпийската идея, но не получават видимост в самите спортни съоръжения. Всеки спонсор е единствен за вида продукт, който предлага.[8]
Сред традиционните ритуали и церемонии на игрите (по реда на провеждането им) са:
От 1932 г. градът домакин изгражда „олимпийско село“ – комплекс от жилищни помещения за участниците в игрите. Организаторите на игрите разработват символика на олимпиадите: официална емблема и талисман на игрите. Емблемата обикновено има уникален дизайн, стилизиран в съответствие с характеристиките на страната. Емблемата и талисмана на игрите са неразделна част от сувенирите, които се произвеждат в големи количества. Приходите от продажбите на сувенири могат да са значителна част от приходите на олимпиадата, но те невинаги покриват разходите.
На теория, игрите са състезания между отделните спортисти, а не между националните отбори. Въпреки това от 1908 г. получава разпространение т.нар. неофициална отборна надпревара – определяне на мястото, заето от националните отбори въз основа на броя получени медали и набрани в състезанията точки (точки се присъждат на първите шест места по системата: първо място – 7 точки, второ – 5, трето – 4, четвърто – 3, пето – 2, шесто – 1).
Проведени са:
Запланувани са:
Номер ОИ | Година | 1-во място | 2-ро място | 3-то място |
---|---|---|---|---|
I | 1896 | САЩ | Гърция | Германия |
II | 1900 | Франция | САЩ | Великобритания |
III | 1904 | САЩ | Германия | Куба |
IV | 1908 | Великобритания | САЩ | Швеция |
V | 1912 | САЩ | Швеция | Великобритания |
VI | 1916 | не се състоят поради Първата световна война | ||
VII | 1920 | САЩ | Швеция | Великобритания |
VIII | 1924 | САЩ | Финландия | Франция |
IX | 1928 | САЩ | Германия | Финландия |
X | 1932 | САЩ | Италия | Франция |
XI | 1936 | Германия | САЩ | Унгария |
XII | 1940 | не се състоят поради Втората световна война | ||
XIII | 1944 | не се състоят поради Втората световна война | ||
XIV | 1948 | САЩ | Швеция | Франция |
XV | 1952 | САЩ | СССР | Унгария |
XVI | 1956 | СССР | САЩ | Австралия |
XVII | 1960 | СССР | САЩ | Италия |
XVIII | 1964 | САЩ | СССР | Япония |
XIX | 1968 | САЩ | СССР | Япония |
XX | 1972 | СССР | САЩ | ГДР |
XXI | 1976 | СССР | ГДР | САЩ |
XXII | 1980 | СССР | ГДР | България |
XXIII | 1984 | САЩ | Румъния | ФРГ |
XXIV | 1988 | СССР | ГДР | САЩ |
XXV | 1992 | ОНД | САЩ | Германия |
XXVI | 1996 | САЩ | Русия | Германия |
XXVII | 2000 | САЩ | Русия | Китай |
XXVIII | 2004 | САЩ | Китай | Русия |
XXIX | 2008 | Китай | САЩ | Русия |
XXX | 2012 | САЩ | Китай | Великобритания |
XXXI | 2016 | САЩ | Великобритания | Китай |
XXXII | 2021 | САЩ | Китай | Япония |
XXXIII | 2024 |
През 1924 г. в Шамони, Франция е дадено началото на състезания по зимни спортове, които се провеждат в рамките на Зимни олимпийски игри, със същата честота на провеждане. След зимните олимпийски игри през 1992 г. се провеждат игрите през 1994 г., след които през 1998 г. и отново на всеки четири години. Така летните и зимните олимпийски игри вече не са в рамките на една година.
Номер ОИ | Година | 1-во място | 2-ро място | 3-то място |
---|---|---|---|---|
I | 1924 | Норвегия | Финландия | Австрия |
II | 1928 | Норвегия | САЩ | Швеция |
III | 1932 | САЩ | Норвегия | Швеция |
IV | 1936 | Норвегия | Германия | Швеция |
– | 1940 | не се състоят поради Втората световна война | ||
– | 1944 | не се състоят поради Втората световна война | ||
V | 1948 | Норвегия | Швеция | Швейцария |
VI | 1952 | Норвегия | САЩ | Финландия |
VII | 1956 | СССР | Австрия | Финландия |
VIII | 1960 | СССР | Германия | САЩ |
IX | 1964 | СССР | Австрия | Норвегия |
X | 1968 | Норвегия | СССР | Франция |
XI | 1972 | СССР | ГДР | Швейцария |
XII | 1976 | СССР | ГДР | САЩ |
XIII | 1980 | СССР | ГДР | САЩ |
XIV | 1984 | ГДР | СССР | САЩ |
XV | 1988 | СССР | ГДР | Швейцария |
XVI | 1992 | Германия | ОНД | Норвегия |
XVII | 1994 | Русия | Норвегия | Германия |
XVIII | 1998 | Германия | Норвегия | Русия |
XIX | 2002 | Норвегия | Германия | САЩ |
XX | 2006 | Германия | САЩ | Австрия |
XXI | 2010 | Канада | Германия | САЩ |
XXII | 2014 | Русия | Норвегия | Канада |
XXIII | 2018 | Норвегия | Германия | Канада |
XXIV | 2022 | Норвегия | Германия | Китай |
По състезателните екипи за олимпийски игри е разрешено да има единствено по едно лого на производител на артикул.[11]
Характерна особеност на съвременните олимпийски игри е, че през повечето време броят на олимпийските спортни дисциплини нараства. Заедно с това са отпаднали и някои спортове, които са станали по-малко популярни в спортния живот на планетата.
Списъкът на летните олимпийски спортове е по лятната олимпиада през 2012 г.
Зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г. включват състезания в 15 спорта:
Най-значимите бойкоти на олимпийските игри започват през 1956 г., а последните бойкоти са през 1988 г.